Login
 

Министерство на образованието и науката

 

Национално издателство за образование и наука "Аз Буки"


 

Съдържание на сп. "Философия"

Философия, година XXI, книжка 3, 2012

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS


ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА / HISTORY OF PHILOSOPHY
„True” as a Name of Second Intention in Hobbes/ 
[„Истинното“ като име на втората интенция у Хобс] /
José Bonet/ Хосе Бонет - стр. 199

icon Отвори пълния текст


МЕТАФИЗИКА / METHAPHISICS
Nonlinearity of Time in the Complex World 
[Нелинейността на времето в комплексния свят] / 
Helena Knyazeva / Елена Князева - стр. 213

icon Отвори пълния текст


ФИЛОСОФИЯ И МАТЕМАТИКА/ PHILOSOPHY AND MATHEMATICS
Диалектически основи на математическия анализ
[Dialectical Principles of the Mathematical Analysis] /
Крис Найденов / Kris Naidenov - стр. 229

icon Отвори пълния текст



ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА / PHILOSOPHY OF LANGUAGE
Прагматисткият обрат във философията на езика
[The Pragmatic Turn in the Philosophy of Language] /
Анета Карагеоргиева / Aneta Karageorgieva - стр. 242

icon Отвори пълния тескт


МЕТОДОЛОГИЯ / METHODOLOGY
Основни методи в съвременната философия
[Cardinal Methods in Contemporary Philosophy] /
Димитър Иванов / Dimitar Ivanov - стр. 252

icon Отвори пълния текст


ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО / PHILOSOPHY OF EDUCATION
Педагогическият процес в условията на специфична културна среда и ролята на сравнителните изследвания
[Pedagogical Process in a Specific Cultural Environment and the Role of the Comparative Research] / 
Станислав Пандин/ Stanislav Pandin - стр. 262

icon Отоври пълния текст


Завръщането към „ученето“ като съ-битие
[The Return to ‘Studying’ as Co-existance] /
Веска Гювийска /Veska Guviiska - стр. 270

icon Отвори пълния текст

 


АКТУАЛНИ ФИЛОСОФСКИ СЪБИТИЯ / CURRENT PHILOSOPHICAL EVENTS
XXIX Международен Хегелов конгрес /
XXIX International Congress on Hegel /
Валентин Канавров / Valentin Kanavrov - стр. 283

icon Отвори пълния текст



УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 285

icon Отвори пълния текст

 

 


„TRUE“ AS A NAME OF SECOND INTENTION IN HOBBES


José Bonet

Universidad Católica de Valencia; Spain


Abstract.
Analytic philosophy has discovered its Hobbesian roots late and quietly. This paper joins the comments that in last decades have highlighted the historical and conceptual signifi cance of Hobbes’s philosophy of language. Particularly, it focuses on a nominalist category derived (though arguably different) from Ockham and medieval logic: that of `names of second intention’. In Hobbes’s work, this category is a second order concept that stands for the conventionalist gap between human knowledge and the order of things. Several arguments and evidence are provided to demonstrate that, for Hobbes, truth is a name of this kind (this subject has been overlooked by critics). It applies to names and sentences (and so „true“ is a name of certain sentences), including non-declarative ones, such as interrogations, promises or covenants. Thus, Hobbes’s names of second intention allow us to consider a difference between medieval and modern nominalism, as well as a bridge between modern and logical empiricism.



Keywords: Ockham; abstract names; nominalism; linguistic turn



„ИСТИННОТО“ КАТО ИМЕ НА ВТОРАТА ИНТЕНЦИЯ У ХОБС



Резюме. Аналитичната философия откри своите хобсиански корени късно и безшумно. Тази статия се присъединява към коментарите, които в последните десетилетия осветляваха историческата и концептуалната значимост на Хобсовата философия на езика. В частност, тя се фокусира върху една номиналистка категория, извлечена (макар аргументирано по различен начин) от Окам и средновековната логика: тази за „имената на втората интенция“. В работата на Хобс тази категория е концепт от втори ред, което се отнася за конвенционалистката празнота между човешкото познание и реда на нещата. Представени са няколко аргумента и доказателства, които демонстрират, че за Хобс истинното е име от този вид (този проблем бе пропуснат от критиката). То се прилага към имена и изречения (като по този начин „истинно“ е наименование за определени изречения), включително недекларативни, като например въпросителни, вероятностни или условни. По този начин Хобсовите имена на втората интенция ни позволяват да схванем разликата между средновековния и модерния номинализъм, както и връзката между модерния и логическия емпиризъм.



Dr. José V. Bonet 
Universidad Católica de Valencia; Spain

нагоре

 


NONLINEARITY OF TIME IN THE COMPLEX WORLD


Helena Knyazeva

Russian academy of sciences


Abstract.
The modern theory of complexity is one of the most promising tool to understand uncertain, full of sudden changes, and complex world we live in. Due to rapid development of this theory, considerable changes occur in the concept net with the help of which we comprehend the world and build our own activity. Whereas at the beginning of the 20th century, natural sciences, by picking up the general spirit of Einstein’s theory of relativity, consider geometrization as an ideal, i.e. try to represent time and force interactions through space and the changes of its properties, nowadays, at the beginning of the 21st century, time turns to be in the focus of attention. It turns to be possible
to represent space through time, because the theory of complexity shows that historical and evolutionary stages of development of a complex structure can be found now, in its present spatial confi guration. A whole series of paradoxical notions, such as „the influence of the future upon the present“, a „possibility of touching of a rather remote future today“, „availability of the past and the future now, in praesenti“, „irreversibility and elements of reversibility in the course of evolutionary processes in time“, „discrete unites, quanta of time“, appear in the
theory of complexity.


Keywords: alternative futures, co-evolution, complexity, emergence, futures studies, irreversibility, nonlinearity, self-organization, space and time, tempoworlds, topological properties of structure-attractors.



НЕЛИНЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕТО В КОМПЛЕКСНИЯ СВЯТ



Резюме: Модерната теория за комплексността е едно от най-обещаващите средства за разбирането на несигурния, изпълнен с неочаквани промени, сложен свят, в който живеем. Благодарение на бързото развитие на тази теория възникват значими промени в концептуалното поле, с помощта на които ние разбираме света и осъществяваме своята собствена дейност. И докато в началото на XX век природните науки, поглъщайки общия дух на теорията за относителността на Айнщайн, приемаха геометризацията за идеал, т.е. се опитваха да представят времевите и силовите взаимодействия чрез пространството и промените в неговите качества, днес, в началото на XXI век, във фокуса на вниманието застава времето. Оказва се, че е възможно пространството да бъде представяно чрез времето, защото теорията за комплексността показва, че историческите и еволюционните етапи на развитие на комплексни структури могат да бъдат открити сега, в техните пространствени конфигурации. Цели серии от парадоксални представи, като например „влиянието на бъдещето върху настоящето“, „възможността за докосване до твърде отдалеченото бъдеще днес“, „присъствието на миналото и бъдещето сега, in praesenti“, „необратимостта и елементи на обратимост в хода на еволюционния процес във времето“, „дискретните единици, като качества на времето“, се появяват в теорията на комплексността.



Prof. DSc Helena Knyazeva
Russian Academy of Sciences

нагоре


ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА МАТЕМАТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ


Крис Найденов


Резюме.
В тази статия имаме за цел да поставим фундамента на диалектическия математически анализ, като за целта ще въведем едно ново разбиране за числото нула, ще заместим потенциалнaта безкрайност с актуална безкрайност и ще покажем как чрез синтеза между нулата и актуално безкрайното число можем да получим всяко крайно число; след това ще въведем определението за абсолютна граница, на базата на което ще представим някои от основните определения на диалектическия математически анализ.



Keywords: zero, fi nite number, actual infi niti number, absolute limit.



DIALECTICAL PRINCIPLES OF THE MATHEMATICAL ANALYSIS



Abstract. This article aims to establish the foundations of dialectical mathematical analysis through the introduction of a new understanding of the number zero, the substitution of potential infi nity with actual infi nity, and by demonstrating how we can get any fi nite number by the synthesis of zero and an actual infi nity number. Additionally, we introduce the defi nition of the term absolute limit, which is the foundation of some of the main defi nitions of dialectical mathematical analysis, which we give.



Kris Naidenov

нагоре


ПРАГМАТИСТКИЯТ ОБРАТ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА ЕЗИКА


Анета Карагеоргиева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“


Резюме.
Статията представлява аналитичен обзор на мисловните движения, довели до прагматисткия обрат във философията на езика през 70-те г. на ХХ в. Показана е логиката на решаването на основния въпрос за природата на значението, водеща от приемането за носител на значението на думата или изречението до поставянето на действащия човек в центъра на производството
на смисъл. Така се оформя едно съвсем ново понятие за значение, което и до днес играе основна роля във философията на езика.


Keywords: philosophy of language, meaning, communication, Strawson, Austin, Grice.



THE PRAGMATIC TURN IN THE PHILOSOPHY OF LANGUAGE



Abstract. The article analyzes which series of thinking moves led to the pragmatic turn in the philosophy of language during the 70-es. The logic of different solutions of the key problem about the nature of meaning is expounded. The turning point is seen in the rejecting of words and sentences as main bearer of meaning and in putting the human being and its behaviour the heart of meaning production. Thus a thoroughly new understanding of meaning emerges which is central to the philosophy of language up to present day.



Aneta Karageorgieva, Assoc. Prof., Dr. Sc
Sofi a University „St. Kl. Ohridski“,
Department of Philosophy

нагоре

 




ОСНОВНИ МЕТОДИ В СЪВРЕМЕННАТА ФИЛОСОФИЯ

 


Димитър Иванов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“


Резюме.
Статията се занимава с кратък обзор и анализ на двата метода, най-често използвани в съвременната философия – концептуалния анализ и абдукцията. Концептуалният анализ е представен като специфика на всяка философска дейност, доколкото последната е неизбежно с дискурсивен характер. За експликацията на този метод са използвани постиженията на британския
философ Гилбърт Райл в областта на философия на езика. Абдуктивният метод, от своя страна, е експлициран чрез примери от философия на науката, с което се утвърждава и неговият силно интердисциплинен характер.



Keywords: method, conceptual analysis, abduction



CARDINAL METHODS IN CONTEMPORARY PHILOSOPHY


Abstract.
This article is concerned with a short review and analysis on the most prominent methods in the contemporary philosophy – conceptual analysis and abduction. The former is argued to be necessary for any philosophical activity whatsoever since all philosophy is inevitably linguistic in character. Conceptual analysis is made explicit by referring to the accomplishments of the British philosopher Gilbert Ryle in the area of the Philosophy of Language, while abduction is clarifi ed through examples from the Philosophy of Science, thus affi rming the interdisciplinary character of this method.



Dimitar Ivanov
Assistant Proffessor, Philosophy Department
Sofia University „St. Kliment Ohridsky“

нагоре


ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС В УСЛОВИЯТА НА СПЕЦИФИЧНА КУЛТУРНА СРЕДА И РОЛЯТА НА СРАВНИТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ


Станислав Пандин

Софийски университет „Св. Климент Охридски“


Резюме.
Промените от културно естество, касаещи културната система на обществото, предизвикват неизбежни промени на полето на образованието. Стремежите за постигане на културни еквиваленти или налагането на такива водят до образователни промени, които могат да предизвикат сходства в педагогическия процес на разглежданите в статията държави. Културните различия в рамките на процеса са в компетенцията на антропологическия подход в сравнителното образование, като на базата на това знание може да се подходи към сравнителни изследвания в областта на образованието.


Keywords. cultural system, anthropological, comparative education, comparative research



PEDAGOGICAL PROCESS IN A SPECIFIC CULTURAL ENVIRONMENT AND THE ROLE OF THE COMPARATIVE RESEARCH


Abstract. Cultural changes, regarding cultural system of the society, cause unavoidable changes on the fi eld of education. Aspiration for reaching cultural equivalents or their forcing, leads to educational changes, which can cause similarities in the educative process of the countries, examined in the article. The cultural differences in the frame of that process are within the competency of the anthropological approach of the comparative education, as on the base of that knowledge can approach to comparative research in the fi eld of the education. The ethnicities meet each other in the secondary school, where the confl ictsarise and are solved. Therefore the pedagogical process has preventive purpose. For that purpose the US educational system is given for example - it is the pedagogical reality of many ethnicities.



Stanislav Pandin,
Ph.D student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре


ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ „УЧЕНЕТО“ КАТО СЪ-БИТИЕ


Веска Гювийска

ЮЗУ „Неофит Рилски“
Благоевград


Резюме.
Статията прави философски прочит на „ученето“ като образователен феномен, използвайки за своя методология „фундаменталната онтология“ на Мартин Хайдегер и препратки към нея от страна на един от основателите на постмодерния конструктивизъм като Алфред Уайтхед. Такъв подход позволява да преоценим класическата гледна точка за ученето
като информационен процес, свързан с количествени натрупвания и промяна в знанието и мисленето на ученика. По посока на неговото разглеждане като процес на приобщаване към битието в качеството му на свят. За концептуално ядро на тезата е използвана онтологемата „събитие“, предвид нейните интерпретации при Уайтхед и Хайдегер в сравнителен план.
Това позволява да промислим ученето като случване на битие-то, и където то е основание за:
– възстановяване на континуума на мисленето на ученика;
– метафоризиране на въображението на ученика;
– автентичността на случването на ученето.


Кeywords: fundamental ontology, postmodern constructivism, learning- actual happening; learning- event; event-meeting; authenticity of existence; continuum of thinking; metaphor of imagination; hermeneutics horizon; co-belonging



THE RETURN TO ‘STUDYING’ AS CO-EXISTANCE


Abstract.
The article analyses philosophically the ‘studying’ as an education phenomenon employing the methods of Martin Heideggers’ ‘fundamental ontology’ and references to it by one of the founders of the postmodern conservatism- Alfred Whitehead. Such an approach allows the reevaluation of the classical view of studying as an information process related to quantity changes in the student’s knowledge and thinking. The nucleus of the idea of ‘studying’ as a process of affiliation to existence (the existing world) is the ontologeme of ‘event’ and the comparison of its interpretations by Whitehead and Heidigger. This allows the reconsideration of the existence and its being the grounds for:

– recovering the continuum of students’ thinking;
– metophorization of students’ thinking;
– authenticity of the act of studying.



Assoc. Prof. Veska Guviiska, Ph.D
South-West University „Neofi t Rilski“

нагоре


 







see

AzBuki_finger