Съдържание на сп. "История"

сп. "История", книжка 2, година XX, 2012

Детайли

Категория: Съдържание на сп. "История"

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS

REVIEW
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр.
[Kalin Porozhanov, The Odrysian Kingdom, the Poleis along its Coasts and Athens from the End of the 6th Century until 341 BC]
В. Фол / V. Fol - стр. 103

Отвори пълния текст

ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАС / FROM ANTIQUITY TO NOWADAYS
Що е източноправославната монашеска култура и какви са нейните елементи – поглед към Средновековна България
[What is The Eastern Orthodox Monastic Culture and What Are Its Elements – Look at Medieval Bulgaria] /
Г. Канев / G. Kanev - стр. 109

Отвори пълния текст

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Клопките на меркантилизма. Политически и икономически фактори за първия англо-холандски конфликт /1652-1654/
[Тhe Тraps of Mercantilism. Political and Economic Causes of the First Anglo-Dutch War /1652-1654/ ] /
A. Миланова / А. Milanova - стр. 135

Отвори пълния текст

ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ / VIEW OVER THE BALKAN PENINSULA
Неизвестна приписка от град Елена за Руско-турската война (1877-1878)
[Unknown Marginal Note from Town Elena for the Russo-Turkish War (1877-1878)] /
Я. Митов / Y. Mitov - стр. 148

Отвори пълния текст

АРХИВИТЕ ДНЕС / ARCHIVES TODAY
Цифровата памет. Комуникация и тайна
[Digital Memory. Communication and Secret] /
Ю. Тодоров / Y. Todorov - стр. 168

Отвори пълния текст

ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕ / HISTORY AND MODERN TIMES

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY - стр. 180

Отвори пълния текст

БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY - стр. 187

Отвори пълния текст

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 189

Отвори пълния текст

ЩО Е ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНАТА МОНАШЕСКА КУЛТУРА И КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ – ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
ЧАСТ ВТОРА

Георги Канев

Резюме. Статията извежда няколко основни заключения. Монашеската източноправославна култура е духовна проява и се изразява в доброволен опит за благодатно уподобяване на Бог чрез вяра и дела. Базирайки се на тази констатация в изложението, се направи опит да се опише мястото на съвършения християнин (монаха) в пропитото от християнството общество. Проявите на тази плоскост не са същностни прояви на монашеската култура, а по-скоро следствия от мястото, което заема инокът в очите на околните, докато преследва своя основен стремеж. Монасите се ознаменуват с ореол на свети хора, със силна пред Господа молитва. Издигат се като защитници на православието и разпространители на християнска книжнина. Сдобиват се с място в дворовете на владетелите и допринасят за укрепване на общохристиянския дух сред православните народи. Тяхната особена роля на отдушник и крепител в обществото се оценява и съзнава на различни равнища както от образованата горна прослойка на обществото, така и от обикновените хора в средновековна България.

Keywords: Orthodoxy, culture, monk, society, Christian, Medieval Bulgaria

WHAT IS THE EASTERN ORTHODOX MONASTIC CULTURE AND WHAT ARE ITS ELEMENTS – LOOK AT MEDIEVAL BULGARIA
PART 2

Abstract. The article brings several major conclusions. Monastic Orthodox culture is a spiritual deed and it is expressed in a voluntary effort for assimilation of God by His grace and personal faith and works. Following on from this fi nding, an attempt is made to be described the place of the perfect Christian (monk) in a society permeated by Christianity. His manifestations of this plane are not essential expressions of monastic culture, but rather are the consequences of his position in the eyes of the others. Monks are celebrated as men with a halo of holy who have a strong prayer in front of the Lord and they rise as defenders of Orthodoxy. They also become distributors of Christian literature and assume a place in the courts of kings.
The inhabitants of monasteries contribute to strengthen the Christian consciousness among Orthodox peoples. Their special role as a vent and as a sustainer of the society is assessed at different mental levels – from the educated upper class of society and also from common people in Medieval Bulgaria.

Georgi Kanev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре

КЛОПКИТЕ НА МЕРКАНТИЛИЗМА. ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ ЗА ПЪРВИЯ АНГЛО-ХОЛАНДСКИ КОНФЛИКТ (1652-1654)

Албена Миланова

Резюме. Целта на настоящата статия е чрез анализ на някои аспекти от англо-холандското икономическо съперничество и политическия живот на Англия и Обединените провинции да хвърли светлина върху причините, довели до първия от серията конфликти (Първата англо-холандска война – 1652–1654) между двете страни през втората половина на XVII в. Ключов момент в този процес е промяната на режима в Англия след 1649 г., когато в рамките на републиканския експеримент и Протектората Парламентът все по-осезаемо попада под влиянието на търговските кръгове. Мнозинството изследователи посочват Навигационния акт (1651) като пряка причина за избухването на войната. Но тази крайна мярка е резултат и от вътрешните промени в Англия, които изтласкват на преден план меркантилистките интереси, а също така и от нарасналата английска мощ, което в крайна сметка провокира англичаните да искат повече от това, което холандците могат да отстъпят.

Keywords: Anglo-Dutch wars, English Navigation Acts, mercantilism

ТHE TRAPS OF MERCANTILISM. POLITICAL AND ECONOMIC CAUSES OF THE FIRST ANGLO-DUTCH WAR (1652-1654)

Abstract. The purpose of this article is through an analysis of some aspects of the Anglo-Dutch economic rivalry and political life of England and the United Provinces to shed light on the causes behind the fi rst of the series of confl icts (First Anglo-Dutch War from 1652 to 1654) between the two countries during the second half of the XVII century. The key point in this process is the change of regime in England after 1649 when, within the republican experiment and Protectorate, Parliament has increasingly came under the infl uence of commercial circles. Most researchers indicate the Navigation Act (1651) as a direct cause of the outbreak of the war. But this is ultimately the result that comes from internal changes in England that push forward merkantilist interests and also from increased British power which ultimately provoked the British to want more than what the Dutch can offer.

Albena Milanova
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

НЕИЗВЕСТНА ПРИПИСКА ОТ ГРАД ЕЛЕНА ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877-1878)

Явор Митов

Резюме. През 1878 г. неизвестен автор от град Елена оставя приписка в сп. „Българска старина“ на Г. Ст. Раковски. Приписката съдържа информация за Руско-турската война (1877-1878). Разположена на четири страници от списанието, тя представлява ценен извор за времето 1877-1878 г. Сега приписката се публикува за първи път. Представено е нейното факсимиле, взето от дигиталното копие на екземпляра. Интерес представляват филологическите особености в ръкописа. За улеснение на читателя е даден и неговият нормализиран текст. Сведенията, които дава приписката, са разгледани на фона на историческите събития за войната. При направения анализ се доказа, че приписката представя вярно събитията. Желанието на автора на приписката е да остави спомен на бъдещите поколения за събитията, които подложили на изпитание жителите на Еленския край по времето на войната. Той дава сведения за руските и турските войски, за хода на бойните действия, за грабежи и извършени жестокости, за дюкяните на еленчани, за шпиони, за глад, епидемически болести, както и за съхраняването на имуществото на жителите на Елена през войната.

Keywords:marginal note, Elena, Russo-Turkish war (1877-1878), correspondence

UNKNOWN MARGINAL NOTE FROM TOWN ELENA FOR THE RUSSO-TURKISH WAR (1877-1878)

Abstract. In 1878 an unknown author from town called Elena left a marginal note in the journal ‘Bulgarska starina’ published by G. St. Rakovski. The note contains information regarding the Russo-Turkish war (1877–1878). Positioned on four pages of the journal, it is a valuable source concerning 1877-1878. Here the note is published for the fi rst time. Its facsimile is presented, taken from a digital copy of the journal. Subject of interest are the philological features in the manuscript. To facilitate the reader, a normalised text is included as well. The information provided by the marginal note is examined against the background of the historical events of the war. After analysis was carried out, it was proven that the note represents the events truly. The will of the author was to leave a piece of memory in respect to the events that challenged the citizens of the region during the war for the future generations to come. He gives information on the Russian and Turkish troops, the course of military operations, despoliations and cruelties, stores at that time and people living in Elena, spies, hunger, epidemic diseases and the preservation of people`s properties during the war.

Yavor Mitov
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

ЦИФРОВАТА ПАМЕТ. КОМУНИКАЦИЯ И ТАЙНА ЧАСТ ВТОРА

Юри Тодоров

Резюме. Статията разглежда проблема за възможностите за съхранение и трайно запазване на интелектуалния ресурс на нашето съвремие чрез дигитализация, мобилност и миграция и обръща внимание на един нов ресурс – информацията, която се пази в тайна. Централизираната информация в огромни хранилища на историческата памет никога няма да може да догони информационната лавина по отношение на наличния капацитет. Модерният архивист е мениджър на корпоративното поведение за архивните информационни ресурси. Налага се преход към т.нар. виртуален архив, който да си сътрудничи с останалите глобално достъпни информационни ресурси. Много хора възприемат интернет като автоматичен израз на обществения и технологичен прогрес.
Впоследствие става ясно, че информацията има и тъмна страна, а това е тай-
ната. Междувременно Уикилийкс се превръща в събирателно пространство за повече от един милион документи и успява да ни даде представа за това как би изглеждал светът без граници.

Keywords:digitalization, virtual archive, information resources, historical memory, intellectual resources, Wikileaks

DIGITAL MEMORY COMMUNICATION AND SECRET

Abstract. The paper deals with the problem of storage options and the capabilities of permanently preservation of the intellectual resources of our times through digitalization, mobility and migration and draws attention to a new resource – information that is kept in secret. Centralized information in large repositories of historical memory will never be able to catch the avalanche of information regarding the available capacity. The modern archivist is a manager of the corporate conduct for the archival information resources. A transition is needed to the so called “virtual archive” to cooperate with other global information resources available. Many people perceive the Internet as an automatic expression of social and technological progress. Now it becomes clear that information has a dark side and this is the secret. Meanwhile Wikileaks becomes a collective space for more than one million documents and manages to give us the idea about how the world would look without boundaries.

Assoc. Prof. Yuri Todorov, PhD
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА /  For Your Library

Рубриката „За вашата библиотека” е нова за списание „История” и се изработва съвместно с авторите на блога за книги "Библиотеката" (http://bibliotekata.wordpress.com/) . Тя има за цел да ви запознае с някои от най-новите и атрактивни заглавия в историческата литература. Тук ще намерите не само любопитни факти и ценни препоръки, но и описани лични впечатления, които може да са ви от полза при избора на книга за вашата библиотека.

нагоре

сп. "История", книжка 4, година XX, 2012

Детайли

Категория: Съдържание на сп. "История"

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS

НАУЧНИ ФОРУМИ / SCIENTIFIC FORUMS
XXII Международен Лимес конгрес – Русе
[XXII International Limes Congress – Rousse] - стр. 295

 
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ / EDITORIAL
Обръщение на Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката
[An Offi cial Address of Sergei Ignatov – Minister of Education, Youth and Science] - стр. 298


Обръщение на Вежди Рашидов – министър на културата
[An Offi cial Address of Vezhdi Rashidov – Minister of Culture] - стр. 300

Лимес конгреси – идеи, цели, задачи и страни домакини
[Limes Congresses – Concepts, Aims, Purposes and Host Countries ]
Р. Иванов / R. Ivanov - стр. 302

Отвори пълния текст

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Развитие на римския лимес в Северна Британия и по Долен Дунав от Нерва до Комод – някои прилики и разлики
[The Roman Limes in North Britain and on the Lower Danube from Nerva to Commodus – Some Similarities and Differences] /
Б. Жеков / B. Zhekov - стр. 307

Отвори пълния текст

Имената на лимеса: именуването в Горна и Долна Мизия между семейството и армията
[The Names of the Frontier: the Naming Practice in Moesia Superior and Inferior between the Family and the Army] /
К. Стоев / K. Stoev - стр. 323

Отвори пълния текст

ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАС / FROM ANTIQUITY TO NOWADAYS
Природни катаклизми през V хил. пр. Хр. и загиване на първата европейска цивилизация
[Natural Cataclysms in the Fifth Millennium BC and the Collapse of the Earliest European Civilization] /
В. Николов / V. Nikolov - стр. 346

Отвори пълния текст

ПОДХОДИ В ПРЕПОДАВАНЕТО / APPROACHES IN TEACHING
Учебните програми по История и цивилизация – какво има и какво няма в тях, какво ни пречи да ги използваме по-добре
[The History and Civilization Curricula – What is There and What is Missing, What Hinders Their Better Utilization] /
Ив. Занов / Iv. Zanov - стр. 352

Отвори пълния текст

REVIEW
Владетелите в Тракия – края на ІІІ в. пр. Хр. – началото на І в. (Петков, Пл. Военно-политически отношения
на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр.)
[The Rulers in Thrace – End of 3rd Century BC – Beginning of 1st Century AD (Petkov, Pl. Military-political relationships
of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC – 45/46 AD)] /
К. Порожанов / K. Porozhanov - стр. 366

Отвори пълния текст

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY - стр. 374

Отвори пълния текст

БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY
Военните и градският живот в провинции Долна Мизия и Тракия
[The Military and the Civic Life in the Provinces Moesia Inferior and Thracia] /
К. Стоев / K. Stoev - стр. 378

Отвори пълния текст

ХРОНИКИ / CHRONICLES - стр. 380

Отвори пълния текст

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 381

 Отвори пълния текст

 
ЛИМЕС КОНГРЕСИ – ИДЕИ, ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И СТРАНИ ДОМАКИНИ

Румен Иванов
Национален археологически институт и музей -
Българска академия на науките

Резюме. Археолози и историци от Германия, следвани от своите колеги от Англия, са първите, които започват научно да изследват отделни сектори от границите на Римската империя. Възниква идеята резултатите от проучванията да бъдат показани и дискутирани на високи научни форуми. Така постепенно започва организирането на Лимес конгресите. Досега са организирани двадесет и един от тези важни международни форуми. Географският обхват са границите на Римската империя, които се разпростират върху големи територии на Европа, Африка и Азия. Поредният 22-ри конгрес ще се състои в началото на септември в България, в град Русе. Обикновено тези световни форуми се провеждат на четири години, но често този принцип е нарушаван поради различни политически и икономически причини. Конгресите са съпроводени с най-различни тематични екскурзии и посещения на музеи. Една част от тях се осъществяват в навечерието на събитието, но основните – по време на конгреса.

Keywords: borders of the Roman Empire, Limes congresses, host countries

LIMES CONGRESSES – CONCEPTS, AIMS, PURPOSES AND HOST COUNTRIES

Abstract. Archeologists and historians form Germany, followed by their colleagues from England, are the fi rst who were engaged into the scientifi research on the separate sectors of the Roman Empire’s borders. Sooner the idea of showing and discussing the results of these researches at eminent scientifi forums has come into being. Thereby, the concept of organizing Limes congresses gradually arose. Twenty one of these important international forums are organized so far. The geographic scope covers the borders of the Roman Empire that are extended over immense territories of Europe, Africa and Asia. The 22nd consecutive congress is going to be held in Bulgaria, in the town of Rоusse, at the beginning of September. Usually these world-wide forums are carried out once every four years but this principle is very frequently disrupted because of various political and economical reasons. The congresses are accompanied by a great variety of fi eld tours and museum attendances that consider the subjects to be discussed. One part of these tours is eventuated on the eve of the event but the greatest part
is during the very congress.

Prof. Rumen Ivanov, ScD
National Institute of Archaeology and Museum
Bulgarian Academy of Sciences

нагоре

РАЗВИТИЕ НА РИМСКИЯ ЛИМЕС В СЕВЕРНА БРИТАНИЯ И ПО ДОЛЕН ДУНАВ ОТ НЕРВА ДО КОМОД –
НЯКОИ ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ1) ЧАСТ ВТОРА

Боян Жеков
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Тази част от статията се занимава с проблемите на Долнодунавския лимес в годините от управлението на принцепс Домициан (81–96 г.) до края на владичеството на династията Нерво-Антонини (96–192 г.). Основните акценти са два. Първо, разгледани са мненията за някои спорни в науката линейни съоръжения и тяхната датировка, които редица автори свързват с укрепителната дейност на римляните по Долен Дунав. Предложени са хипотези за съществуването на част от тези съоръжения през II в., като е потърсена обосновка по археологически и чисто военностратегически път. Второ, изведени са на преден план някои основни прилики и разлики върху структурното изграждане на граничните зони в Британия и по Долен Дунав с оглед създаването на определени модели за изграждане на римските граници, които зависят от редица геополитически и географски особености. Освен това е направен опит да се покаже взаимовръзката и влиянието, което отделните гранични области оказват една върху друга.

Keywords: Roman limes, Lower Danube, Nervo-Antonine dynasty, Roman expansion, defense system, fortifi cation


THE ROMAN LIMES IN NORTH BRITAIN AND ON THE LOWER DANUBE
FROM NERVA TO COMMODUS – SOME SIMILARITIES AND DIFFERENCES - PART 2

Abstract. The present article refers to the problems of the Roman limes in province of Britannia and on the Lower Danube during the reign of the Nervo Antonine dynasty (96–192 A. D.). This part of the text discusses a couple of points. In the fi rst part some information about the military and political development of the Lower Danubian limes is presented. The view is focused on the main features of the Roman expansion at the beginning of the II century A. D. and the consequent barbarian invasions in the province of Lower Moesia. The main focus considers some unique ground fortifi cations that can be associated with the defense system of Lower Moesia. The stress is put on some problems about their date of building and the points of the main historians that have explored these ground fortifi cations. I have tried to present my own point of view about some of the dates. I have also tried to argue the existence of some of these ground fortifi cations in the II century A. D. using the means of archeological and geopolitical analysis. The second part of the text refers to the similarities and differences between the two frontier provinces. I have tried to show that Roman frontier zones are systematically arranged. The main focus is put on the geographical and geopolitical features of the frontier zones in Britannia and on the Lower Danube. The main point considers some common features of the frontiers such as the so called “movement“ of the frontier. Nevertheless, it is presented that the frontier zones in Britannia and on the Lower Danube have similarities as well such as the military organization of the provinces, the number of soldiers that guarded the limes, etc. In conclusion, the purpose of this part of the text is to make a comparative analysis about two of the Roman frontier zones in the II century A. D. The main point is that Roman frontier zones are systems that are connected one to another and that certain models of organizing and sustaining the newly conquered territories are
used by the Roman governing circles.

Boyan Zhekov
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

 нагоре

 
ИМЕНАТА НА ЛИМЕСА: ИМЕНУВАНЕТО В ГОРНА И ДОЛНА МИЗИЯ МЕЖДУ СЕМЕЙСТВОТО И АРМИЯТА

Калин Стоев
Институт за балканистика с Център по тракология
„Проф. Александър Фол“ – Българска академия на науките

Резюме. Статията предлага антропонимичен подход към историята на „лимес обществото“ в провинциите Горна и Долна Мизия. Базирайки се на парадигмата, създадена от изследователи като А. Мочи, тя прави опит да определи местната мизийска „военна номенклатура“ и да очертае нейното влияние върху имената в семействата на двете провинции. Изследването се концентрира основно върху когномените на провинциалното население. В първата си част статията използва категоризациите на имената, направени в работите на Й. Кайанто и А. Мочи, също така статистически популярните имена в двете Мизии, както и когномените от военните списъци, за да дефинира най-често използваната войнишка номенклатура в тези провинции. По-нататък се проследяват характеристиките на имената като предпочитано именуване за наследниците съответно във „военните“ и „цивилните“ семейства тук. Стига се до финалния извод, че наистина може да се открои тенденция за наследяване на „военните“ имена основно сред семействата на войници, което обаче се дължи не само на влиянието на армията в провинциите, но и на редица причини, свързани със стремежа към подчертаване на романизационен произход.

Keywords: Names, Families, Moesia, Roman Army, Roman Limes

THE NAMES OF THE FRONTIER: THE NAMING PRACTICE IN MOESIA SUPERIOR AND INFERIOR BETWEEN
THE FAMILY AND THE ARMY

Abstract. The following article proposes an anthroponimical approach to the history of the „border“ (limes) society of the provinces of Moesia Superior and Moesia Inferior. It operates within the paradigm of the provincial Namegiving, created by scholars as A. Mocsy, in attempt to defi ne the local Moesian „military nomenclature“ and to outline its infl uence on the names in the families in both provinces. The investigation concentrates mainly on the cognomina of the provincial population. In its fi rst part, the article uses the anthroponimical data, already combined in the works of I. Kajanto and A. Mócsy, as well the names in the soldiers-and veteran lists in the Moesisa, in order to defi ne the most common Soldier-names in Moesia superior and inferior. In the following the article traces the characteristics of the soldier names as a preferred hereditary nomenclature in the families of soldiers and civilians in the Moesian provinces. Based on the results from the representation of the limes-cognomina in the families, the article presents the fi nal conclusion that the military names are indeed overrepresented as hereditary nomenclature by the children of the soldiers. However, this could be hypotheticaly explainеd with the will of the parents to give their child a name which had gained its popularity in the times of the iniciatal „Romanisation“ in the provinces.

Kalin Stoev, PhD
Institute for Balkan Studies & Center of Thracology
„Prof. Alexander Fol“ Bulgarian Academy of Sciences

нагоре

 
ПРИРОДНИ КАТАКЛИЗМИ ПРЕЗ V ХИЛ. ПР. ХР. И ЗАГИВАНЕ НА ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Васил Николов
Национален археологически институт и музей -
Българска академия на науките

Резюме. Теренните археологически проучвания на селищните могили Караново, Новозагорско, и Провадия-Солницата до Провадия дават възможност за установяване на следи от силни земетресения в двата района в края на първата половина на V хил. пр. Хр. В първия случай събитието е довело до потъване на половината селищна могила със 7–8 см, а във втория – до последователно (с хронологическа разлика 50–80 г.) разрушаване на две каменни укрепителни системи. По-подробно са разгледани причините за загиването на първата европейска цивилизация (вкл. и в днешните български земи) през последната четвърт на V хил. пр. Хр. Със съответна аргументация е представена тезата, че краят на ранноземеделската култура в днешна Североизточна България и в Тракия се дължи на сравнително рязко засушаване на климата, което е довело до напускане на селищните могили и номадизиране на местното население.

Keywords: earthquakes, climate, prehistory



NATURAL CATACLYSMS IN THE FIFTH MILLENNIUM BC AND THE COLLAPSE OF THE EARLIEST EUROPEAN CIVILIZATION

Abstract. The archaeological excavations at two tellsites, Karanovo near Nova Zagora and Provadia-Solnitsata near Provadia, have yielded remains suggesting that strong earthquakes had happened in both areas at the end of the fi rst half of the
fi fth millennium BC. In the former case, that event led to the sinking of the tell at least seven or eight centimeters, and in the latter case, two stone fortifi cations were successively – fi ve to eight decades one after another – destroyed. The reasons for
the collapse of the earliest European civilization have been detailed in this paper, including in what is now Bulgaria, in the last quarter of the fi fth millennium BC. The author argues that the end of the early farming culture in NE Bulgaria and Thrace was due to a relatively abrupt drought that resulted in the abandonment of the tells and the nomadization of the local communities.


Prof. Vassil Nikolov, ScD
National Institute of Archaeology and Museum
Bulgarian Academy of Sciences

нагоре

УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ –
КАКВО ИМА И КАКВО НЯМА В ТЯХ, КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ ПО-ДОБРЕ

Иван Занов
Спортно училище „Дръстър“ – Силистра

Резюме. Обобщенията в тази статия интегрират различни становища, както и опита от практическото прилагане на учебните програми по История и цивилизация V–ХІІ клас (задължителна подготовка) и оценката на учебници
през тяхната призма. Главните проблеми, около които разполагаме своите разсъждения, са: кой да е водещият принцип – тематичният или хронологичният; необходими ли са ДОИ за знания; развитието на стандартите в очаквани резултати; глаголите, с които се изразяват равнищата на знанията и уменията на учениците; класификация на изворите и специфичната роля на основните понятия. Изложените наблюдения показват и посоките за развитие на новите учебни
програми – съобразяване на съдържанието с броя на часовете, баланс между придобиване на знания и умения, баланс между различните аспекти на историческия процес, взаимна връзка между програмите за различните класове и най-важното – да е видна точно премерената трудност и комплексност на изискванията за даден клас и връзката им с наученото преди това и посоката за развитие впоследствие.

Keywords: Curriculum, History, Methodology


THE HISTORY AND CIVILIZATION CURRICULA – WHAT IS THERE AND WHAT IS MISSING,
WHAT HINDERS THEIR BETTER UTILIZATION

Abstract. The present article summarizes different understandings and practices from the application of the curricula for the discipline “History and Civilization“ intended for students from 5th to 12th grade and the textbooks evaluation. The discussions
stress on the necessity of improvements in order to overcome the misunderstanding and the incapability of applying the curricula as an every-day tool by the teachers.The current curricula are by far, a thorough encyclopedic presentation of all the available information concerning a given historical period. The total amount of classes and the percentage of practical lessons which are necessary for acquiring the intended skills are not taken into consideration. Thus, despite of the intents, the fi nal result is a list of battles and peace treaties with no additional information about the certain period included. As we cannot expect an increase in the amount of classes, we are facing the issue of presenting the enormous educational material in a limited amount of time. There is a growing need of an overall assessment of what the curricula of “History and Civilization“ should include. Therefore, our conclusion is that the authors of the new curricula should set the fundaments of new aspects of the historical knowledge and a new approach for presenting the divers historical process. The vague and awkward graphical format of the functioning curricula is one of the well-known reasons for their inappropriate utilization. The proposal for numbering the standards and the expected results was neglected during the approval of the curricula. The present article is an example of how diffi cult is to refer to them. This fact hinders the teachers of citing the different standards in their  documentation and thus, getting better acquainted with them. The main issues that we discuss in the present work: What should be more important - the thematic or the chronological relationships?; Is there a need of state regulations for acquiring knowledge?; The development of standards and the expected results; The terms that are used to defi ne the level of knowledge and the skills that the students posses; The classifi cation of the literature sources and the specifi c role of introducing new terms. Our review of the functioning curricula for the discipline “History and Civilization“ for students 5th to 12th grade can aid the development of the new curriculum for this discipline. It is important that the material is consistent with the volume of classes. A balance must be established between the acquired knowledge and skills, between the different aspects of the historical process. The development should concern the relationships between curricula for different age groups – development of a common methodological vocabulary for presenting the results, references, terms is essential. The main goal is to present clearly the complexity of the requirements for a certain age group and the relationship between the acquired knowledge and the knowledge to be acquired.

Ivan Zanov
Municipal School of Sports „Drastar“
 

нагоре

сп. "История", книжка 3, година XX, 2012

Детайли

Категория: Съдържание на сп. "История"

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Развитие на римския лимес в Северна Британия и по Долен Дунав от Нерва до Комод – някои прилики и разлики
[The Roman Limes in North Britain and on the Lower Danube from Nerva to Commodus - Some Similarities and Differences] /
Б. Жеков / B. Zhekov - стр. 199

Отвори пълния текст

ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ / VIEW OVER THE BALKAN PENINSULA
Емигрантството на Светослав Миларов в Австро-Унгария
[The Emigrant Years of Svetoslav Milarov in Austro-Hungary] /
Б. Антонова / B. Antonova - стр. 217

Отвори пълния текст

Войнишки песни за Балканската война
[Soldiers` Songs about the Balkan War] /
Ст. Георгиева / St. Georgieva - стр. 238

Отвори пълния текст

ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕ / HISTORY AND MODERN TIMES
Начало на регионалната политика в Южна България (60-те и 70-те години на ХХ век)
[The Beginning of the Regional Policy in Southern Bulgaria During the 60’s and 70’s of the Twentieth Century ] /
П. Цокова / P. Tsokova - 245

Отвори пълния текст

Научно-културните връзки между Aзербайджан и България. Сътрудничество в областта на образованието (1991–2008)
[Relations Between Azerbaijan and Bulgaria in the Area of Culture, Science and Education (1991-2008)] /
Г. Мамадов / H. Mammadov - стр. 262

Отвори пълния текст

REVIEW
Една империя, създадена без желаниe (Фъргюсън, Н. Империя: Възход и разпад на британския световен ред и уроците за една глобална сила)
[A Reluctant Empire (Ferguson, N. Empire: The Rise and Demise of the British World Order and the Lessons for Global Power)] /
Б. Гаврилов / B. Gavrilov - стр. 272

Отвори пълния текст

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY - стр. 276

Отвори пълния текст

БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY
Конрад Аденауер и политическата система на Федерална република Германия
[Konrad Adenauer and the Political System of the Federal Republic of Germany] /
Б. Гаврилов / B. Gavrilov - стр. 281

Отвори пълния текст

ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ / FUTURE ЕVENTS - стр. 284

Отвори пълния текст

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 285

 Отвори пълния текст

РАЗВИТИЕ НА РИМСКИЯ ЛИМЕС В СЕВЕРНА БРИТАНИЯ И ПО ДОЛЕН ДУНАВ ОТ НЕРВА ДО КОМОД – НЯКОИ ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ ЧАСТ ПЪРВА1)

Боян Жеков
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Настоящата статия се занимава с проблемите на римския лимес в провинция Британия и по Долен Дунав в епохата на династията Нерво-Антонини (96–192 г.). В уводната част се разглеждат някои размисли върху употребата на понятието „лимес“ в научната литература, както и някои моменти, свързани с еволюцията на римската гранична политика до II в., когато започва трайната фортификация на редица гранични зони на Римския принципат. В изложението е представена военнополитическата съдба на провинция Британия в годините от края на I до края на II в. Акцентът пада върху структурното устройство на границата през този век, както и върху факторите, които водят до една или друга нейна промяна в Северна Британия. Изложени са редица лични наблюдения по отношение на някои спорни в науката въпроси като функциите на едно съоръжение, част от Стената на Хадриан (т. нар. Валум), корелацията между двете Стени през 50-те – 80-те години на II в., като е представена нова обосновка на хронологията на събитията.

Keywords: limes, North Britain, Lower Danube, Nerva, Commodus, similarities,differences

Abstract. The present article refers to the problems of the Roman limes in the province of Britannia and on the Lower Danube during the reign of the NervoAntonine dynasty (96-192 A.D.). This part of the text presents two main points of the discussion. In the introduction part there are presented some points about the use of the term “limes“ up to the IInd century A. D. in the ancient written sources and in the bibliography of modern historical science. The view is focused on the evolution of the Roman frontier policy form the Ist century B. C. to the beginning of the IInd century A. D. when the permanent fortification of a great deal of the Roman provinces began. The stress is put on the change of the frontier policy making that inevitably lead to the construction of massive artificial barriers in some provinces as in Britannia and Germany at the end of the Ist and the outset of the IInd century A. D. There are some thoughts that present the mentality of the Roman governing circles during the reign of Augustus and the development of the grand strategy of the Roman frontier policy in the Ist century A. D. It is argued that the Roman conquest of a great deal of the European and some parts of the Asian territories up to the IInd century A. D. provokes the new frontier policy, visible especially in the reign of Hadrian when Roman political elite was more concerned in keeping what have already been conquered rather than continuing the conquest.
    The expose depicts the development of the military and the political situation in the province of Britannia from the end of the Ist century A. D. to the end of the IInd century A. D. The main focus is put on the structural organization of the frontier. Hadrian’s Wall and Antonine Wall, their building and setup, are presented in details as symbols of the Roman frontier policy in Britain. There are a few 216 personal observations about some strange features of Hadrian’s Wall, as the so called Vallum, and its purpose which is a point of a discussion in the modern scholarship. There are also some interpretations about the correlation between the two Walls from the 50s to the 80s of the IInd century A. D. I have presented my own reason about the chronology of these events based on written sources and archeological information. Nevertheless, as this period is very debatable I do not pretend that my own opinion is the absolute truth. It is more like another point of view about these events.
In conclusion, the purpose of this part of the article is to present the main features of the Roman frontier policy in Britannia during the reign of the Nervo-Antonine dynasty as an integral part of the entire frontier policy of the Roman state and to bring out some fixed points that can be found in the development of other frontier regions of the Principate. Still I have not omitted to present the unique features that are in force for the limes in Britannia alone.

Boyan Zhekov
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре

ЕМИГРАНТСТВОТО НА СВЕТОСЛАВ МИЛАРОВ
В АВСТРО-УНГАРИЯ

Боряна Антонова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. В статията е разгледан относително кратък период от биографията на българския интелектуалец Светослав Миларов (1849/1850–1892 г.). Това са годините, които той изкарва в емиграция в Австро-Унгарската империя (1873; 1875–1876 г.). Първият емигрантски престой на Миларов там е свързан с журналистическата му дейност. През лятото на 1873 г. заминава като кореспондент на цариградския вестник „Право“ със задачата да отрази Световното изложение във Виена. Миларов представя своите впечатления в серия от дописки, наименувана „Писма върху изложението във Виена“. След посещението на австрийската столица Светослав посещава и Загреб. Впоследствие се установява в Белград при семейството си, където живее до самия край на 1874 г. През 1875 г. Миларов отново заминава за Хърватско, където остава до лятото на 1876 г. По време на втория си престой в Австро-Унгария Светослав продължава и образованието си. Установявайки се в Хърватско, той не изоставя и журналистическите си занимания, като става главен редактор на загребския вестник „Obzor“. Освен това сътрудничи и на изданията „Vienac“ и „Hrvarski dom“. В Загреб Светослав публикува няколко литературни творби, като така добива популярност сред местната хърватска общност.

Keywords: Svetoslav Milarov, Austro-Hungary, journalism

THE EMIGRANT YEARS OF SVETOSLAV MILAROV IN AUSTRO-HUNGARY

Abstract. This paper presents one relatively short period of the biography of the Bulgarian intellectual Svetoslav Milarov (1849/50 – 1892). This period covers the years which he spends in the Austro-Hungarian Empire as an emigrant (1873; 1875-1876). Indeed, the first stay of Milarov in the Habsburg Empire dates back in his early years when he studies in Zagreb as an exhibitioner of Josip Strossmayer during 1862-1865. The first stay of Svetoslav in Austro-Hungary as an emigrant is connected with his activity as a journalist. In the summer of 1873 he arrives in the Austrian capital as a newsman of the newspaper “Pravo“, printed in Istanbul. Milarov has the task to describe the Vienna World Exposition. He presents his impressions in the series of reports named “Letters on the Exposition in Viena“. After visiting Vienna Svetoslav leaves to Zagreb. He stays there for a short period and after he leaves Croatia he settles down in Belgrade where he lives until the end of 1874. In 1875 Milarov set off from Serbia and goes to Zagreb again. He stays there till the summer of 1876. During his second stay in Austro-Hungary Svetoslav continues his education. He also supports other Bulgarians who study in Zagreb at that time. In this period Milarov doesn’t leave his journalistic activities and works as an editor of the Croatian newspaper “Obzor“. Moreover, he cooperates with the review “Vienac“ and the student almanac “Hrvatski dom“. In addition, during his second stay in Zagreb Svetoslav publishes several literary works and thus gains popularity among the local Croatian community. During this period Milarov establishes links with some Croatian public figures and cultural activists as Jovan Hranilovič, Ivan Kukulevič, Avgust Šenoa, Vatroslav Jagič and others.

Boriana Antonova
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре

SOLDIERS` SONGS ABOUT THE BALKAN WAR

Abstract. This paper draws attention to three songs from the Balkan war. They are related to the battle course of the 31st infantry regiment of Silistra which during the war was a part of the Third Army commanded by General Radko Dimitriev. All three songs were recorded in the soldier diary of Peter Zhechev Kurdomanov that is preserved in the State Arrives Silistra, fond 127, inventory 1, archive units 2 / receipt 14/. The first song is titled A Song of the dead hero and it is devoted to the hero of Dobrich Ivan Slavov. The second one is Turkish and it is provisionally titled Five on a knife. It represents the mood of the Turkish army during the period OctoberNovember 1912. The third song Come out my love and give a hearty welcome to me, describes the joy of the returning victors in Silistra.

Dr. Stanka Georgieva
32, Ianko Todorov Str.

нагоре

НАЧАЛО НА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ
(60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)

Полина Цокова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. През 60-те и 70-те години на ХХ век българските държавни власти приемат решения за регионалното развитие в три слабо развити региона на Южна България – Благоевградски окръг, Смолянски окръг и Кърджалийски окръг. Тези три окръга са разглеждани като стратегическа територия в регионалната политика на България в избрания хронологически отрязък. Целта на правителствените актове е всеки от трите региона да се изравни по статистически показатели със средното ниво в страната. Икономическите и културните аспекти са основни в регионалните програми в разглеждания териториален обхват. Инвестициите в нови отрасли се изразяват главно в машиностроенето и химическата промишленост. Образованието на младите хора и изследванията по история формират сърцевината на политиката в културния сектор. Като резултат за период от двадесет години стандартът на живот се подобрява. Въпреки емиграционните процеси към столицата, голям брой жители в активна възраст предпочитат да живеят и работят в населеното място, където са родени. Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг се превръщат в образец за развитието на други региони на България, които също са разположени близо до границата и се нуждаят от развитие.

Keywords: regional policy, decrees, regional development, Blagoevgrad region, Smoljan region, Kurjali region

THE BEGINNING OF THE REGIONAL POLICY IN SOUTHERN BULGARIA DURING THE 60’S AND 70’S OF THE TWENTIETH CENTURY

Abstract. From 1 January 2007 the European Union includes 27 countries and 1303 regions at NUTS 3. 28 Bulgarian regions belong to the latter category. The location of the cities which have the status of regional centers in the territory of modern Bulgaria was chosen in 1959.     In 60-s and 70-s of the 20th century Bulgarian state authorities adopted decrees about the regional development in three underdeveloped regions in Southern Bulgaria – Blagoevgrad region, Smoljan region and Kurjali region. These three regions were treated as a strategic territory in the regional policy of Bulgaria in that period. The aim of the governmental regulations was the statistic indicators in each of the three regions to be equalized to the average level of the country. The main aspects of the regional programs in that area were economic and cultural. The investments in new branches referred mostly to engineering and chemical industry. Education of young people and researches in history formed the core of the cultural policy. The investment projects had a strong intellectual infl uence. Folk-songs concerts and dances presented by professional and amateur ensembles, art and museum exhibitions, literary readings and other cultural events promoted Bulgarian cultural and historical heritage of the Macedonian and Thracian Bulgarians. Remembrances of the refugees from Aegean and Vardar Macedonia and Aegean Thrace persisted in the cultural development in Blagoevgrad, Smoljan and Kardjali district in that period. The establishment of higher education was necessary in Blagoevgrad in order to break the trend of young people from Vardar and Aegean Macedonia leaving to study in Skopje. Special attention was devoted to the use of good Bulgarian literary language among the Bulgarian Turk. Teachers and writers helped for spreading literature and works of contemporary art and science achievements among Muslim Bulgarians. There were built new cultural centers, cinemas and schools. As a result, for the period of twenty years the standard of life was increased. Instead of migration for example to the capital many people in active age preferred to live and work at the local site where they were born. Blagoevgrad region, Smoljan region and Kurjali region were an example for the other regions also situated near the border. However, other parts of Bulgaria still needed development.

Polina Tsokova, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

нагоре

НАУЧНО-КУЛТУРНИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ АЗЕРБАЙДЖАН И БЪЛГАРИЯ.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО (1991–2008)

Габил Нуркиши оглъ Мамадов
Славянски университет в Баку

Резюме. Статията е посветена на научните и културните контакти между независимата Азербайджанска република и Република България. В края на XX и през първото десетилетие на XXI век между двете страни вече съществуват близки творчески връзки в областта на науката, образованието и културата. В статията е направен опит те да бъдат подробно осветени, фокусирайки се върху периода 1991–2008 г.

Keywords: Culture, Azerbaijan, Bulgaria, science, education, cultural relations

RELATIONS BETWEEN AZERBAIJAN AND BULGARIA IN THE AREA OF CULTURE, SCIENCE AND EDUCATION (1991 – 2008)

Abstract. Dialogue and relations between cultures, the oldest and most fundamental mode of democratic conversation, is an antidote to rejection and violence. Azerbaijan is an uniting place for different cultures and civilizations being situated at the crossroad between the East and the West, the North and the South. Its culture has been manifested with the values of Islamic and the western societies for centuries. Today the Republic of Azerbaijan is committed to intercultural dialogue and cooperation and strives to be an integral part of the developing world. The national fl ag of Azerbaijan consists of a horizontal tricolor of blue, red and green with white crescent and an eight–pointed star centered in the red band. The blue band refers to the nation’s Turkic heritage, the red stands for progress, and the green represents Islam. Those three colors, presented on the fl ag of the Republic of Azerbaijan, indicate the important role of the state in the foreign policy issue, dialogue and cooperation between different cultures, heading for Europe by preserving its national, cultural and religious values. Thus, the three colors of the fl ag symbolize these elements. Religious tolerance, openness, intercultural cooperation and commitment today are among the finest qualities of the Azerbaijani people.
    The article is devoted to analysis of relations between the Azerbaijan Republic and the Republic of Bulgaria in the field of culture, science and education. In the end of the XX century and the beginning of the XXI century the Azerbaijan Republic and the Republic of Bulgaria developed their relations in the noted area. The author characterizes the relations between the two states in the field of culture, science and education in the period of 1991-2008.
On 14 January 1992 Bulgaria recognized the independence of Azerbaijan and on 5 June 1992 diplomatic relations were established between the two countries. The Azerbaijani-Bulgarian cultural relations developed successfully. An agreement on cooperation between Baku Slavic University and Sofia University “St. Kl. Ohridski“ was signed in 2002. On 26-31 October 2002 the ex-president of the Republic of Bulgaria Zhelyu Zhelev was conferred upon the honorary title of Doctor of Baku Slavic University.
    On 7 October 2004 the Center of the Bulgarian Language and Culture was opened with the participation of the President of the Republic of Bulgaria Georgi Parvanov. The main goal of the Center of the Bulgarian Language and Culture of Baku Slavic University is to develop the cultural relations between Azerbaijan and Bulgaria and to arouse interest of the youth in culture, education and science of
both countries assisting to advance the teaching process of Bulgarian. The Center promotes the popularization of the Bulgarian language, culture and history. This language has been taught in Baku Slavic University since 1996 and now more than 30 students are learning this language in the faculties of “International Relations and Regional Studies (Bulgarian Studies)“ and “Translation“. The hall is used for seminars on the above mentioned disciplines. Various cultural events related to the history, culture and customs of Bulgaria, meetings with Bulgarian statesmen and representatives of cultural and scientific spheres of this country are held in the Center. In addition, every year the Center celebrates Novruz holiday to familiarize Bulgarian people living in Azerbaijan with the customs. Holding such kind of events promotes interchange between our cultures.
   Cultural relations also develop in the frame of non-governmental organizations. For assistance, on 30 May 2005 Association of the development of Friendship between Azerbaijan and Bulgaria was registered by the Ministry of Justice of Azerbaijan. The chief of the Association is M.P. Huseynova. On 5 July 2005 Bulgaria–Azerbaijan friendship association was found in Sofia. The head of the Union of Bulgarian Writers, N. Petev, was elected as a head of the association. On 30 October – 5 November 2006 a delegation including the Chief of the Federation of friendship with people of Russia and CIS Z. Zaxariev, the Head of the Union of Bulgarian Writers N. Petev and the Head of the Bulgarian Journalists M.Vilkov visited Azerbaijan. During the visit the delegation met with officials and intellectuals of Azerbaijan.


Assoc. Prof. Habil Mammadov, PhD
Department of European Studies
Baku Slavic University

нагоре

сп. "История", книжка 5, година XX, 2012

Детайли

Категория: Съдържание на сп. "История"

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS


REVIEW
Древногръцка история и култура (Лозанова-Станчева, В. Еленика: политика и култура на Древна Елада. Книга Първа)
[Ancient Greek History and Culture (Lozanova-Stantcheva, V. Hellenica: Politics and Culture of Ancient Hellas. First book)]
К. Порожанов / K. Porozhanov - стр. 391

Отвори пълния текст

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ / CIVILIZATION BOUNDARIES
Културните и политическите взаимоотношения между Византийската империя и Кралство Англия през X–XII век
[Cultural and Political Relations between the Byzantine Empire and Kingdom of England (X–XII C.)] / 
Г. Димов / G. Dimov - стр. 395

Отвори пълния текст

РЕГИОНАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ / REGIONAL STUDIES
Турските военни болници в българските земи (1837–1878)
[Тhe Ottoman Military Hospitals in the Bulgarian Lands (1837–1878)] /
Е. Михайлова / E. Mihaylova - стр. 409

Отвори пълния текст

Две поселищни проучвания – за село Чипровци и град Фердинанд – и методологията на антропогеографските
изследвания в България преди 1945 г.
[Two Researches Devoted to the Village of Chiprovtsi and the Town of Ferdinand in the Methodological Context
of the Bulgarian Antropogeographical Studies Before 1945]
В. Иванова / V. Ivanova - стр. 430

Отвори пълния текст

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО / CHURCH AND SOCIETY
Просветната дейност на Българската църква (1962–1989)
[Educative Activities of the Bulgarian Church (1962–1989)] /
П. Цонева / P. Tsoneva - стр. 446

Отвори пълния текст

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА / FOR YOUR LIBRARY

БИБЛИОГРАФИЯ / BIBLIOGRAPHY - стр. 468

Отвори пълния текст

Паисий Хилендарски и българската национална идеология
[Paisii Hilendarski and the Bulgarian National Ideology] /
Р. Спасов / R. Spasov - стр. 473

Отвори пълния текст
   

ХРОНИКИ / CHRONICLES - стр. 475

Отвори пълния текст

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 477

 Отвори пълния текст

КУЛТУРНИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВИЗАНТИЙСКАТА
ИМПЕРИЯ И КРАЛСТВО АНГЛИЯ ПРЕЗ X–XII ВЕК

Георги Димов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Настоящата статия е етюд върху англо-византийските отношения в периода X–XII в., доколкото ги е имало. Изглежда странно, но контактите между империята и кралството са съществували. Били са интензивни – и в политиката, и в културата, и в изкуството. Византия е давала естетика, цветове, модели. Англия ги е акумулирала. Ако трябва да бъдем честни, византийските находки в Скандинавия са в по-големи количества. Но норвежките или датските крале не им подражавали, не се наричали василевси. Единствени го правели английските крале. Единствени те имитирали ромейския блясък, монети, ювелирни произведения. Защо ли? Не сме се опитали да дадем отговор, а по-скоро да го опишем. До някаква степен.

Keywords: Byzantium/Byzantine Empire, Anglo-Saxons, Art, Medieval jewelry, Medieval Coins, Medieval Diplomacy

CULTURAL AND POLITICAL RELATIONS BETWEEN THE BYZANTINE EMPIRE
AND KINGDOM OF ENGLAND (X-XII C.)

Abstract. In this article I will try to review indications of contacts between the Byzantine Empire and Anglo-Saxon England. At first look it seems strange but the relations between the Empire and the Kingdom existed during X–XII century. Some of these contacts were neglected by earlier scholars and others will offer more questions than answers. First, it is right when we say that English refugees and mercenaries played a certain role in the transmission of Byzantine fashion and material culture. On the other hand, there seems to be more evidences of offi cial diplomatic exchange between the Anglo-Saxons Kings and the Emperors of Constantinople. These relations were even intense. Found as evidences are Greek seals in Britain. The Byzantine coins found in British Isles are in much help in establishing the extent of relations between East and West. But we can not tell whether Byzantine coins found their way into Britain via soldiers, ambassadors, travelers, pilgrims or merchants. Such is the case about the art infl uences in medieval Anglo-Saxons material culture. Byzantium gave aesthetics, colors and patterns. England accumulated them. Anglo-Saxon art survives mostly in illuminated manuscripts, architecture, a number of very fi ne ivory carvings and some works in gold, silver and other materials. Anglo-Saxon artists also worked in cloisonné (enamel), many examples of which have been recovered through archeological excavations and some of which have simply been preserved over the centuries, especially in churches and monasteries on the Continent. By the 10th century Anglo-Saxon metalwork had a famous reputation as far afi eld as Italy, where English goldsmiths worked on plate for the altar of St. Peters itself, but hardly any pieces have survived the destruction of the Norman Conquest in 1066. Silk was another article given or sent by Byzantine emperor to colleagues - kings and rulers. If we have to be honest, Byzantine fi nds in Scandinavia are in larger quantities. On the British Isles Greek silks are less numerous than on the Continent or Scandinavia. But the Norwegian and Danish kings did not imitate Oriental fi nds and they did not call themselves Emperors. It was done only by the English kings. Only they copied the Byzantine splendor, coins and jewelry pieces. Why? We do not attempt to answer, but rather to describe that process. To some extent. By the end of the story I will hope that art historians, archeologists and, of course, historians might be stimulated to fi nd the answer.

Georgi Dimov
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре

ТУРСКИТЕ ВОЕННИ БОЛНИЦИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (1837–1878)


Екатерина Михайлова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. До този момент турските военни болници в българските земи не са били обект на специално изследване. Близо 60 години се налага схващането, че техният брой не надхвърля седем. Критичният преглед на съществуващите публикации и документи обаче показва, че в периода 1837–1878 г. в българските земи съществуват 16 турски военни болници. Те могат да се разделят в две групи. Първата включва болниците, които разполагат със специално построена за целта сграда. Такива са открити в Шумен, Варна, Силистра, Русе, Видин, София, Битоля и Скопие. Във втората група попадат болниците, които развиват своята дейност в малки стационарни помещения в рамките на съществуващите казарми в градовете Бабадаг, Дебър, Велес, Кула, Белоградчик, Сливен, Ловеч и Пловдив. През 1837 г. в Шумен е построена първата военна болница, която е и първото болнично заведение от модерен тип в българските земи. До Освобождението тя остава и най-голямата болница като сграда, леглова база и персонал, която изпълнява и функции на общовойскова болница за Дунавския вилает. Прави впечатление, че 62 % от военните болници са разположени именно на неговата територия. Бюджетът на тези болници се осигурява от държавната хазна. Те са важни и за развитието на здравеопазването в българските земи. Държавата им възлага и осигуряване на медицински грижи за бедните, както и изобщо за местното население в случай на епидемии. Самото им съществуване предоставя на цивилните жители достъп до квалифицирана медицинска помощ, тъй като военните лекари имат право и на частна практика.

Keywords: Ottoman military hospital, public health, Bulgarian lands, Danube Vilayet

IN THE BULGARIAN LANDS (1837-1878)

Abstract. Similarly to the major European states, such as England, France, Prussia, the Habsburg Monarchy and Russia, the Ottoman Empire began developing its system of military hospitals together with the establishment of a permanent, standing force, during the reign of Mahmud II (1808–1839). The Ottomans benefi ted from Western experience and the establishment of the fi rst military hospital in Istanbul in 1828 marked the beginning of the modern healthcare in the Ottoman Empire. Until now the Ottoman military hospitals in the Bulgarian lands (the territories, which were covered by the diocese of the Bulgarian Exarchate in 1878) have not been а subject of а special historical study. For over sixty years there has been a concept that their number is up to seven. However, as a result of a profound research on the existing studies and documents, it became clear that in the period 1837–1878 there were sixteen Ottoman military hospitals in the Bulgarian lands. All of them fit into the defi nition of „hospital“ (used in this paper) – a medical facility, stationed in a building, designed specially for the purpose or a set of premises, rearranged to meet the needs of medical services. Each hospital was meant to provide medical assistance, as well as stationary or ambulatory care for the treatment of the ill. The Ottoman military hospitals can be divided in two separate groups, with regard to their capacity, organization and way of functioning. The fi rst category includes hospitals which were situated in a building that was specially constructed for that purpose. Such military hospitals were those in Shumen, Varna, Silistra, Ruse, Vidin, Sofi a, Bitola and Skopje. The second group includes hospitals which were situated in small stationary premises that were a part of already existing barracks in the cities of Babadag, Debar, Veles, Kula, Belogradchik, Sliven, Lovech and Plovdiv. In 1837 the fi rst Ottoman military hospital was built in Shumen and that was also the first modern hospital in the Bulgarian lands. Until the Liberation of Bulgaria, this building remained the biggest existing hospital in these lands in matter of size, number of beds and personnel. It also served as a main military hospital for the entire Danube Vilayet. Moreover, 62% of the Ottoman military hospitals were situated on the territory of the same Vilayet. The budget of those hospitals was covered by the state treasury. The Ottoman military hospitals had a crucial role for the development of the health care in the Bulgarian lands. Their services exceeded the sole military functions and the State assigned them also the health care for the poor and for the entire local population in times of epidemics. Their existence gave the local population access to skilled medical help as the doctors who worked there also had a practice of their own.

Ekaterina Mihaylova
Sofi a University „St. Kliment Ohridski“

 нагоре

ДВЕ ПОСЕЛИЩНИ ПРОУЧВАНИЯ – ЗА СЕЛО ЧИПРОВЦИ И ГРАД ФЕРДИНАНД –
И МЕТОДОЛОГИЯТА НА АНТРОПОГЕОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 1945 Г.

Ваня Иванова
Пловдивски университет, Филиал „Любен Каравелов“ – Кърджали

Резюме. В предложената статия е направен опит за историографски анализ на две поселищногеографски проучвания, посветени на село Чипровци (от 1968 – град) и град Фердинанд (дн. Монтана), от гледна точка на тяхното позициониране в общотеоретичния контекст на антропогеографските изследвания в България до 1945 г. Традиционно с термина „антропогеография“ се означава онова научно направление, чиито представители разглеждат „човешкото общество и взаимодействието му със заобикалящите го природни дадености, явления и процеси от позициите на „географския детерминизъм“. За неин основоположник се смята немският учен Фридрих Ратцел (1844–1904). Скоро след своето възникване антропогеографията намира бърз и радушен прием в България благодарение на проф. Анастас Иширков (1868–1937). Силно изразеният интерес към новата синкретична научна дисциплина е предпоставен от редица фактори – съответната политическа конюнктура и продуцираните от нея образователни стратегии, „модните“ научни течения, наследената традиция. Цялостният текст на двете конкретно анализирани поселищногеографски проучвания показва, че техните автори се вместват по удачен начин в подробно разяснените модели за изготвяне на антропогеографско изследване. Същевременно не само посочените в заглавието на статията монографии, но и преобладаващата част от публикуваните през междувоенния период антропогеографски изследвания, могат да се използват като подходящ източник за строго специализирани научни данни и ценно методологическо помагало.

Keywords: anthropogeography, Bulgarian settlements, methodology, nationalism


TWO RESEARCHES DEVOTED TO THE VILLAGE OF CHIPROVTSI AND THE TOWN OF FERDINAND
IN THE METHODOLOGICAL CONTEXT OF THE BULGARIAN ANTROPOGEOGRAPHICAL STUDIES BEFORE 1945

Abstract. This article is an attempt for a historiographical analysis of two anthropogeographical monographs published in 1938 and 1944 devoted to the village of Chiprovtsi (a town after 1968) and the town of Ferdinand (the town’s name after 1993 is Montana). Their authors, Y. Zahariev and S. Markov, had a university degree in geography. „Anthropogeography“ (or „cultural geography“) is a term commonly used as a defi nition of a scientifi c trend that examines „human society and its relations with the natural environment“ (facts, phenomena, processes) from the position of the so called „geographical determinism“ (geo- and biological systems as determine modules of existing social formations). Ideas – predecessors can be seen in the views of Hippocrates (460-370 BC), Ch. de Montesquieu (1689-1755), G. de Buffon (1707–1788), Alexander von Humboldt (1775–1859), C. Ritter (1779–1859) and others but as a generally accepted founder of anthropogeography is pointed F. Ratzel (1844–1904), thanks to his researches in two volumes of the same name (1882–1891). Not so long after its appearance as a scientifi c branch, anthropogeography has been accepted with open arms in Bulgaria thanks to prof. A. Ishirkov (1868–1937) – Ratzel’s student. Roused interest is premised by different factors – educational strategies of Bulgarian governments, „fashionable scientifi c tendencies“, inherited traditions. Concrete texts and a table of contents of both analysed anthropogeographical researches prove the statement that their authors have fulfi lled the advisable paradigms for making such a study. The monographs are divided in two main parts – physical geographical features and anthropogeographical characteristics. The fi rst part includes geographical location, geology, orography, hydrology and drinking water, climate, plant and animal world. The anthropogeographical part reveals basic historical and ethnological facts – settlement’s origine and name; planning and development; house’s interior and yard, other buildings; economic relations; logistics; population – national origin(s), movements, age, sex, literacy; anthropological type, mentality, clothes, dialect. Among the used sources are scientific studies of different thematic fi elds, offi cial statistic data and close personal observations. Because of authors’ high level of professionalism, a predominant part of the anthropological researches published in Bulgaria during the interwar period now-a-days can be used not only as reliable scholarly sources but also as valuable methodological handbooks.

Asst. Prof. Vanya Ivanova, PhD
Plovdiv University „Paisii Hilendarski“
College „Liuben Karavelov“

нагоре

ПРОСВЕТНАТА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА (1962–1989)

Пенка Цонева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Изследването представя многопластов историко-педагогически анализ и обобщение на просветната дейност на Българската православна църква в годините на т. нар. „живковизъм” (1962–1989) в следвоенната история на страната ни и проекциите на тази дейност върху българската образователна традиция. Проучват се както тенденциите в просветната дейност на Църквата, повлияни от намаляващото влияние на идеите на БКП върху част от населението и крехките, неформални прояви на идеен плурализъм в отделните сфери на обществото, така и зараждащите се нови насоки в религиозната просвета в условията на българското „преустройство“.

Keywords: educative activities, Bulgarian Church, historical and pedagogical analysis

EDUCATIVE ACTIVITIES OF THE BULGARIAN CHURCH (1962-1989)

Abstract. The study represents in many layers historical and pedagogical analysis and generalization of the educative activities of the Bulgarian Orthodox Church throughout the period of the so-called „Jivkovism“ – Jivkov’s regime (1962-1989) during the after-war history of our country and the projections of these activities on the Bulgarian educational tradition. The study explores tendencies in the educative activities of the Church affected by the reducing infl uence of the Bulgarian Communist Party (BCP) on part of the population and also by the poor, informal acts of ideological pluralism, as well as it explores the arousing new guidelines in the religious education in the conditions of Bulgarian „transition“. Sources of extreme and fundamental importance for the study are documents and materials from the Record Offi ce of Bulgarian Ministry of Foreign Affairs and the Public Historical Record Offi ce, state, school and church legislation dating back to the period of the study, church periodicals and reference books from National Statistics Institute, etc. Priority is established to cultural and historical, documentary, archivist’s, fact graphical, hermeneutics’ and other methods together with the systematic and structural and functional approach.
The period of the study - 1962-1989 - is not a homogeneous one. Specifi city of the political and the economic and spiritual processes in the country necessitates an internal periodization. The structuring of the exposition gives an account of the common and the special in the educative activities of the Church during the stages. In this exposition the terms „Bulgarian Church“ and „the Church“ have been used instead of „Bulgarian Orthodox Church“ for the sake of brevity and convenience. In the accomplished survey two conclusions have been drawn out. Firstly, among the new tendencies in the stage of the so-called „Jivkovism“ are: dominant development of the related with the theological education and Christian and peace-making problems education implemented at national and international forums; growing attendance at church services and sermons; growing number of church wedding and baptism, intensifi cation of church publications, etc. These tendencies are directly linked to a number of factors that facilitate or restrict the development of the religious education – degrees of qualifi cation of clergymen, constructions of churches, fi nancial resources of the Church and government relations with the Church. In the second place, in the conditions of Bulgarian „transition“, the foundations of a future radical reform are being laid down. They are tied together with the establishment of conditions that guarantee freedom of conscience and religion of citizens, free implementation of Christian education in the country, transformation of the offi cial and record tolerance of the Bulgarian Orthodox Church towards the socialist state in mutual cooperation with the state and public bodies and the structures of the civic society.

Assoc. Prof. Penka Tsoneva, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре