National Publishing House for Education and Science "Az Buki"
СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
КЪМ ЧИТАТЕЛИЯ / EDITORIAL - стр. 7
ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА / HISTORY OF PHILOSOPHY
Парменид и митът за Фаетон
[Parmenides and the Myth of Phaethon] /
Георги Апостолов / Georgi Apostolov - стр. 9
Пико Делла Мирандола – Принц на съгласуваността
[Pico Della Mirandola – Prince of Harmony] /
Деян Пенчев / Deyan Penchev - стр. 34
Hegel’s Interpretation of Kant’s Epistemology
[Хегеловата интерпретация на Кантовата епистемология] /
A. Kadir Çüçen / Кадир Чучен - стр. 39
Специфика и проблематика на каузалността при Шопенхауер
[Specifi city and problems of causality in Schopenhauer] /
Атанаска Чолакова / Atanaska Cholakova - стр. 53
ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА / LOGICAL CHALLENGES
Разрешаване на парадокса на Ръсел
[Resolve the paradox of Russell] /
Крис Найденов / Kris Naidenov - стр. 65
ЕТИЧЕСКИ УЧЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ / ETHICAL SKILLS AND PROBLEMS
Ibn Sina – great Islamic thinker
[Ибн Сина – Велик ислямски мислител]
Tursun Gabitov, Maral Botaeva / Турсун Габитов, Марал Ботаева - стр. 67
ДЗЕН – пътят на хармонията
[ZEN – the Way of Harmony] /
Светлин Одаджиев / Svetlin Odadzhiev - стр. 80
Етическият антирационализъм на Хюм – освобождение на морала от догматичността на религията и разумното основание
[Ethical Antirationalism of Hume - Liberation of Moral Dogmatism of Religion and Rationality] /
Николета Николова / Nikoleta Nikolova - стр. 90
Свободата и мястото на доброто в руската религиозна философия (кратък обзор)
[Freedom and the Place of Good in Russian Religious Philosophy (Brief Survey)] /
Добромир Добрев / Dobromir Dobrev - стр. 100
Присъда и съдба
[Verdict and Destiny] /
Стоян Асенов / Stoyan Asenov - стр. 111
ИНТЕРЕСНИ ЗАГЛАВИЯ / BOOK REVEW
Найъл Фъргюсън (2012) Голямото израждане: Как западат институциите и умират икономиките
[Niall Ferguson (2012) The Great Degeneration: How Institutions Decay and Economies Die] /
Анита Касабова / Anita Kasabova - стр. 119
В НОВИТЕ КНИЖКИ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ЧЕТЕТЕ /
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE "AZ BUKI" JOURNALS - стр. 123
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 125
Георги Апостолов
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Настоящата статия представя резултатите от прилагането на специфичен интерпретаторски подход в едно историко-философско изследване на прехода от мит към логос. Този подход се основава на комплекс от принципи и схващания, извлечени от съвременните теории за мита и вълшебната приказка, сравнителното религиознание, антропoлогията, аналитичната психология и други. Той се състои в съчетаването на два взаимно допълващи се принципа – вникване в алегоричния смисъл на един древен текст и полагането му в контекста на културната общност, която го е породила. Самото изследване се състои в своеобразен семиотичен анализ на Парменидовото съчинение „За природата“ като цялостен и смислово единен текстови корпус и цели задълбочаване на разбирането за процеса на рационализиране на мита. По-специално, в статията се поставя проблемът за методологическата функция на Пролога в цялостната композиция на творбата на Парменид. Ключов момент в него е интерпретирането на тази уводна час към поемата като рационално преобразяване на архаичния мит за Фаетон от „непълноценна инициация“ в знанието до „пълноценна инициация“ във философията. По същество тази трансформация от символно митологизиране към абстрактно-теоретическо разсъждение за Битието представлява действителното начало на европейската метафизика.
Keywords: Presocratics, interpretation of myths, the myth of Phaethon, Parmenides’ Poem, symbolic thinking, metaphysics
PARMENIDES AND THE MYTH OF PHAETHON
Abstract. This paper presents the results of applying a specifi c interpretative approach in an philosophical study of the process of transformation from mythos to logos. The applied approach is based on a complex of principles and assumptions, derived from the contemporary theories about the myths and the fairytales, comparative studies of religions, anthropology, analytical psychology and others. It combines two mutually supplemental methods – insight into the deep allegorical meaning of an ancient text and settling it within the context of the culture which caused it happen. The investigation itself performs as a specific semiotic analysis of the Parmenides’ poem „About the Nature“ as a whole and coherent textual corpus and aims at deepening the understanding about the process of rationalizing the myths. Particularly, the article is posing the question about the methodological function of the Prologue within the whole composition of the poem. One of its key points is the interpretation of this introductory part of the work as a rational transformation of the archaic myth of Phaethon from an „unaccomplished initiation“ into the knowledge to a „complete initiation“ into philosophy. Essentially, this transformation from symbolic mythical thinking into the abstract-theoretical reasoning about the Being presents the real outset of the European metaphysics.
Assoc. Prof. Georgi Apostolov
South-West University „Neofi t Rilski“
Blagoevgrad, Bulgaria
ПИКО ДЕЛЛА МИРАНДОЛА – ПРИНЦ НА СЪГЛАСУВАНОСТТА
Деян Пенчев
Българска академия на науките
Резюме. Статията разглежда накратко делото на философа Пико делла Мирандола (1463–1494), главните негови идеи и това, което завещава на историята. Като част от италианския ренесансов хуманизъм, той издига концепции, които стават фундаментални и показателни за целия период на Ренесанса. В своята философия Пико търси винаги обединяващите принципи между различните учения и неговият стремеж е чрез познаването и познанието на древните да се разкрият много нови положения в науките и живота.
Keywords: Pico della Mirandola, syncretism, harmony, free will
PICO DELLA MIRANDOLA – PRINCE OF HARMONY
Abstract. This article briefl y discusses the work of philosopher Pico della Mirandola (1463–1494), his main ideas and what he bequeathed to history. As part
of the Italian Renaissance humanism, he shares concepts that are fundamental and characteristic of the whole Renaissance period. In his philososphy Pico was always looking for unifying principles among the various teachings and his purpose is through knowledge and understanding of the ancients to reveal many innovations in science and life.
Deyan Penchev, PhD student
Bulgarian Academy of Sciences
HEGEL’S INTERPRETATION OF KANT’S EPISTEMOLOGY
A. Kadir Çüçen
Uludag University, Bursa-Turkey
Abstract. Kant and previous philosophers in the modern philosophy have inquired into the limit of human knowledge, so the limitation of knowledge is the result of a basic view of the Critical philosophy. According to most of the modern philosophers, before one wants to attempt to know God, the essence of being, etc., he or she must fi rst investigate the capacity of knowledge itself in order to see whether it is able to accomplish such an attempt. Hegel criticizes this view in the Encyclopedia, section 10. He claims that the task to examine knowledge before using it is based on a false analogy with tools. If one does not want to fool oneself with words, it is easy to see that other instruments can be investigated and criticized without using them in the particular work for which they were designed.
But the investigation of knowledge can only be performed by an act of knowledge.
Keywords: Hegel, Kant, Knowledge, Absolute, Empiricism, Synthetic a priori judgment, Noumena
ХЕГЕЛОВАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА КАНТОВАТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ
Резюме. Кант и предхождащите го мислители от модерната философия изследваха пределите на човешкото познание, поради което теорията за границите на познанието възникна като резултат от основните разсъждения на представителите на Критическата философия. Според повечето модерни философи, преди да се опитаме да познаем Бога, същността на битието и т.н. ние трябва да изследваме възможностите на самото познание за да разберем дали то изобщо е способно да изпълни подобна задача. Хегел критикува този възглед в раздел 10 на своята Енциклопедия. Той твърди, че задачата да се изследва познанието, преди то да бъде използвано се основава на погрешна аналогия с използването на обикновени инструменти. Ако искаме да отидем отвъд простата игра на думи, лесно ще открием, че обикновените инструменти могат да бъдат изследвани и критикувани дори и когато не се използват за извършването на определената практическа работа, за която са предназначени. Изследването на познанието, обаче може да бъде осъществено единствено чрез акт на познание.
Prof. Dr. A. Kadir Çüçen
Department of Philosophy,
Uludag University,
Bursa-Turkey
СПЕЦИФИКА И ПРОБЛЕМАТИКА НА КАУЗАЛНОСТТА ПРИ ШОПЕНХАУЕР
Атанаска Чолакова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Мисълта на Шопенхауер има своите основания и проекции в по-късното европейско философско мислене и това, което е особено значимото в изследванията му, е законът за достатъчното основание. Тази статия ще разгледа критиката на Шопенхауер за някои от най-важните философи и тяхното разбиране на причинно-следствената връзка, която, от друга страна, има първостепенно значение във философията на Шопенхауер като предпоставка за самото знание, респективно и за самото представяне. Статията също така ще акцентира върху това, как философите, представляващи английското и шотландското Просвещение в онези години възприемат идеята за причинно-следствената връзка, как те експлицират спецификата на връзката причина–следствие и как това се отнася и включва по-късно във философията на Шопенхауер.
Keywords: causality, principle of suffi cient reason, Scottish Enlightenment, cause, effect, representations
SPECIFICITY AND PROBLEMS OF CAUSALITY IN SCHOPENHAUER
Abstract. Schopenhauer’s thought has its grounds and projection in later European philosophical thinking, but what is notably signifi cant is his research on the gnoseological problems and the inquiry into the specifi c laws of knowledge and especially the principle of suffi cient reason. This inquiry will consider Schopenhauer’s critique of some of the most important philosophers and their understanding of causality. The low of causality has a great signifi cance in Schopenhauer’s philosophy as a precondition of knowledge itself, respectively representation itself. The paper’s goal is also to deliver a comment on how Schopenhauer’s critique is incorporated in differentiated ways. Of equal importance would be a demonstration on how philosophers, representing English and Scottish Enlightenment refl ect on the idea of causality, how they explicate the specifi cs of the relation cause and effect and how this relates and incorporates later in Schopenhauer’s philosophy.
Atanaska Cholakova, PhD student
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad, Bulgaria
РАЗРЕШАВАНЕ НА ПАРАДОКСА НА РЪСЕЛ
Крис Найденов
Резюме. В това есе имаме за цел да покажем разрешението на парадокса на Ръсел чрез диалектико-логическата математика.
Keywords: empty set, irrational contradiction, number, zero, Russell’s paradox solved
RESOLVE THE PARADOX OF RUSSELL
Abstract. In this article we aim to present a solution to Russell’s paradox by the application of dialectical - logical mathematics.
Kris Naidenov
IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER
Tursun Gabitov, Maral Botaeva
Al-Farabi Kazakh National University
Abstract. Philosophical sights of IbnSina were product of its long refl exions over a heritage of the predecessors, in particular Aristotle and Farabi, and also result
of all-round supervision over the life and a life various social class, generalisations of the practical experience of the physician and the vizier, the political refugee and the scientist. Having mastered an enormous philosophical heritage of antiquity and having developed the point of view on it, IbnSina became the founder of original tradition in philosophical thought. The people of the medieval East, based on traditions of reason, experience and mysticism, his logic researches towered over level of medieval logic thought and extensive medical practice has allowed to advance far forward medical and pharmacological knowledge. IbnSina was engaged to the science. He also participated in a political life. Therefore its philosophy was born from practical experience. It was philosophical generalisation of the ancient original culture of the people of the Central Asia, before. In total Bukhara and Khoresm, defending the independence from Arabian. „On a warehouse of the mind, on a versatility of knowledge IbnSina was close to titans of thought of Renaissance. It is impossible to disagree with such conclusion. IbnSina really was the titan of thought of that epoch which was accepted to designate as „the Muslim. The Renaissance“. In his creativity IbnSina it was embodied not only all riches of culture of the people of the Central Asia, but also tradition of antiquity.
Keywords: the thinker, philosophy, medicine, theoretical knowledge, Zoroastra, Hak, Islamic culture, the Treatise, hikmat.
ИБН СИНА – ВЕЛИК ИСЛЯМСКИ МИСЛИТЕЛ
Резюме. Философията на големия ислямски мислител Ибн Сина е пряко следствие от научното наследство на неговите предшественици, в частност на Аристотел и Фараби, но също така е резултат и от наблюденията му върху живота на различните социални класи, както и от практическия му опит на лекар и везир, на политически бежанец и учен. След като овладява огромното по обем философско наследство на древността, Ибн Сина става основател на средновековната източна традиция във философската мисъл. Хората на Изтока от средните векове базират своите традиции на разума, опита и мистиката. Логическите трудове на мислителя се извисяват над нивото на логическата мисъл в тези времена, а неговата богата медицинска практика позволи да бъде постигнат съществен напредък в медицината и фармакологията въобще. През целия си съзнателен живот Ибн Сина се занимава с научна дейност и участва активно в политиката. Неговата философия се ражда от практическия опит, а учението му, като цяло, е своеобразно философско обобщение на древената самобитна култура на хората от Централна Азия. Ибн Сина е близо до титаните на мисълта на Ренесанса и е невъзможно да не се съгласим с подобно заключение. Той е източният титан на мисълта на тази епоха, а неговото творчество въплъщава не само всички богатства на културата на хората от Централна Азия, но също така и традициите на древността.
The article was prepared with materials, given to the project No. 1503/GF2 „Tradition of tolerance in Islam“, with the executive collaboration and fi nancing of the Ministry of Education and sciences – RK.
Prof. Tursun Gabitov
Al-Farabi Kazakh National University,
Almaty, Kazakhstan
Maral Botaeva
Al-Farabi Kazakh National University,
Almaty, Kazakhstan
Светлин Одаджиев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията представя японската светогледна традиция Дзен, разглежда въпроса за специфичните мисловни и житейски „постулати“ в Дзен и
показва, че за нея естествеността е по-съществена от догматичността. Обърнато е внимание на два от основните практически методи за постигането на
освободено от оковите на каквато и да било детерминираност от мисли съзнание. Дзен показва пътя на пълноценния живот; на умението да се наслаждаваш на всеки един момент – тук и сега.
Keywords: Zen, Satori, Koan, Zazen, Meditation, Buddha nature
ZEN – THE WAY OF HARMONY
Abstract. The article presents the Japanese worldview tradition-Zen, addresses the specifi c thought and life” postulates “in Zen and shows that its naturalness is more important than dogmatism. It is focused on two of the major practical methods for achieving free from the shackles of any determinate thoughts of consciousness. Zen shows the path of a meaningful life; the ability to enjoy each moment – here and now.
Svetlin Odadzhiev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia, Bulgaria
ЕТИЧЕСКИЯТ АНТИРАЦИОНАЛИЗЪМ НА ХЮМ –
ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МОРАЛА ОТ ДОГМАТИЧНОСТТА НА РЕЛИГИЯТА И РАЗУМНОТО ОСНОВАНИЕ
Николета С. Николова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. На пръв поглед философията на Хюм изглежда абсолютно ограничение на знанието, неговото рамкиране. Но това, което цели Хюм, не е да обърква разума, да дава ново знание или да принизява способностите му, а да ги открие такива, каквито са, без заблуди, без безусловно вярване, показвайки, че всяка хипотеза, основаваща се на човешкото, рано или късно се превръща в хипертеза. С това той не ограничава познанието. Напротив – дори му дава свободата да избере и друг възможен път, или поне му дава да знае, че такъв все пак съществува.
Keywords: moral, ethics, hyperthesis
ETHICAL ANTIRATIONALISM OF HUME -
LIBERATION OF MORAL DOGMATISM OF RELIGION AND RATIONALITY
Abstract. At fi rst glance, the philosophy of Hume looks absolutely limited knowledge. But what Hume purposes, not to confuse the mind, to give new knowledge or diminishes its ability, and fi nd them as they are, without delusion, no absolute belief, showing that any hypothesis based on human, sooner or later becomes hyperthesis.
Nikoleta Nikolova, student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia, Bulgaria
СВОБОДАТА И МЯСТОТО НА ДОБРОТО В РУСКАТА РЕЛИГИОЗНА ФИЛОСОФИЯ (КРАТЪК ОБЗОР)
Добромир Добрев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Резюме. Важният въпрос е въпросът за свободата и свободният избор. На тази основа стъпва Бердяев, а преди него Достоевски и Соловьов. Странната на пръв поглед търпимост пред злото изхожда именно от свободата, която за руските мислители е неприкосновена територия.
Keywords: Dostoyevsky, Solovyov, freedom, russian philosophy
FREEDOM AND THE PLACE OF GOOD IN RUSSIAN RELIGIOUS PHILOSOPHY (BRIEF SURVEY)
Abstract. The important question is the question of liberty and freedom of choice. This is the foundation for Belyayev and for Dostoyevsky and Solovyov before that. Though strange at fi rst sight, the tolerance of evil stems from exactly this freedom which, for the Russian philosophers, is a sacred territory.
Assoc. Prof. Dobromir Dobrev
Episkop Konstantin Preslavksi Shumen University,
Shumen, Bulgaria
Стоян Асенов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Текстът поставя на разглеждане онтологичните и екзистенциалните отношения между човека и присъдата. В този смисъл той проследява някои от измеренията, които характеризират превръщането на закона в лична история: детерминиращата роля на присъдата, функционирането като знание, провиденческия є статус. Особено внимание е отредено на отношението между присъдата и времевите структури на човешкото съществуване, както и на динамиката между провидението, свободата и съдбата – динамика на надеждата и безнадеждността.
Keywords: sentence, law, destiny, providence, time, existence
VERDICT AND DESTINY
Abstract. The article examines the onthological and existential relationship between the man and the sentence. In that sense it follows out some of the dimensions, which characterize the transformation of the law into personal history: the determing role of the sentence, the function as knowledge, its providential status. Special attention is assigned to the sentence and its time structures, the dynamic and the providence as well, the freedom and the destiny-the dynamic of the hope and the hopelessness.
Stoyan Asenov, Assist. Prof.
Sofia University „St Кl. Ohridski“
Sofia, Bulgaria
Editions Научно-методически списания Философия Съдържание Философия Съдържание на сп. "Философия" Философия, година XXII, книжка 1, 2013
Отвори пълния текст