National Publishing House for Education and Science "Az Buki"
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ / EDITORIAL
Георги Апостолов / GeorgiApostolov – стр. 7
ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛОСОФИ / EUROPEAN PHILOSOPHERS
От какво запада християнството?
[From What the Christianity Declines?] /
Василий Розанов / Vasiliy Rozanov – стр. 8
ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВО / PHILOSOPHICAL HERITAGE
Розанов и магията на пола. „Религията на Витлеем“ в „омагьосаната гора“
[Rosanov and the Magic of Sex. "The Religion of Bethlehem" in the "Enchanted Forest"] /
Любомир Христов / Lyubomir Christov - стр. 14
Концепцията на Густав Фехнер за трите мотива и основания на вярването
[Gustav Fechner’s Conception of the Three Motives and Reasons for Belief] /
Николай Иванов / Nikolay Ivanov – стр. 24
СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ / CONTEMPORARY PHILOSOPHY
Хосе Ортега-и-Гасет и херменевтичната феноменология (Ортега, Х. – Г. Гадамер и П. Рикьор)
[Jose Ortega Y Gasset and the Hermeneutic Phenomenology (Ortega, H.-G. Gadamer and P. Ricoeur)] /
Томас Доминго Моратая / Tomás Domingo Moratalla – стр. 38
Съзнание и интенционалност
[Consciousness and Intentionality]/
Петя Пенева / Petia Peneva – стр. 60
ФИЛОСОФИЯ НА ИСТОРИЯТА / PHILOSOPHY OF HISTORY
Индетерминистичният подход във философията
[Indeterminism Approach in Philosophy of History] /
Вяра Николова / Viara Nikolova – стр. 66
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ / PHILOSOPHY AND RELIGION
Благодат и свобода на волята в „Praedestinatus“
[Grace and Freedom of the Will in „Praedestinatus“] /
Росен Миланов / Rossen Milanov - стр. 79
КРИТИКА И БИБЛИОГРАФИЯ / CRITIQUE AND BIBLIOGRAPHY
Философът на Класиката
[The Philosopher of the Classical Philosophy] /
Борис Борисов / Boris Borisov - стр. 90
УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 93
РОЗАНОВ И МАГИЯТА НА ПОЛА „Религията на Витлеем“ в „омагьосаната гора“
Любомир Христов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Резюме. Статията е посветена на философията на пола в трудовете на Василий Розанов. Авторът се фокусира върху „религията на Витлеем“, а не върху „религията на Голгота“. Полът е мистичен, скрит феномен в субстанцията на човека и направлява историята на християнството... „Хората на лунна светлина“ са по-тайнствени и различни, отколкото когато ги облеят слънчевите лъчи...
Keywords: metaphysics, sex, sexual pantheism, „noumenal verb“
ROSANOV AND THE MAGIC OF SEX "The Religion of Bethlehem" in the "Enchanted Forest"
Abstract.This article is dedicated to the philosophy of gender in the work of V. Rozanov. The author focuses on "the religion of Bethlehem", not "religion of Calvary." Sex for him is a mysterious hidden phenomenon in human substance acting on the historical course of Christianity... "People of the Moonlight" are more mysterious and different when bathed in sunlight…
Prof. Lyubomir Christov, D.Ph.Sc.
University of Plovdiv "Paissii Hilendarski"
КОНЦЕПЦИЯТА НА ГУСТАВ ФЕХНЕР ЗА ТРИТЕ МОТИВА И ОСНОВАНИЯ НА ВЯРВАНЕТО
Николай Иванов
Резюме. Густав Фехнер в своята философия се занимава с естеството на Бога, безсмъртието, отношението душа – тяло. Той азработва религиозен панпсихистки светоглед, който нарича „Дневният възглед“. Фехнер се стреми да очертае демаркационна линия между знание и вяра, демонстрирайки необходимостта от аргументиране на всяка вяра. Той предлага три различни мотива и основания за вярата: традиционен, теоретичен и практически. Последният от тях е най-добре обоснован. Той напомня прагматизма на Уилям Джеймс. Системата на Фехнер обхваща редица научни факти и религиозни принципи. Въпреки това той е уверен, че има вяра, която не може да бъде напълно доказана и превърната в знание – това е вярата в най-висшите и фундаментални неща.
Keywords: belief, motive, psychophysics, experience, analogy, pragmatism
JOSE ORTEGA Y GASSET AND THE HERMENEUTIC PHENOMENOLOGY (Ortega, H.-G. Gadamer and P. Ricoeur)
Abstract. The article discusses four aspects of the subject. First, the risks and diffi culties of the contextualization of Ortega's thought. Second, the characteristics of the hermeneutic phenomenology from Husserl to Ricoeur, keeping on the focus the interest in Ortega. Third, Ortega’s interpretation of the experience of translation as a key to understanding the philosophy of Ortega. Finally, the contribution of Ortega’s philosophy to the contemporary hermeneutics.
Prof. Tomás Domingo Moratalla, PhD
University Complutense
Петя Пенева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Резюме. Целта на тази статия е да изясни принципа на интенционалността, който се състои в това, че всяко съзнание е „съзнание за…“ Интенционалността трябва да се разглежда като принцип, определящ насочеността на съзнанието. Интенционалното преживяване (по Хусерл) е идентично с предмета (т.е. смисъла, значението) и затова самият предмет е мислен като идеален, непреходен и неунищожим. Този идеален предмет, според Хусерл, е достъпен само чрез интуицията. Именно тя е източникът на философско познание. Тя дава първичния образ на предмета такъв, какъвто е.
Keywords: intentionality, consciousness, Husserl, intuition, philosophical knowledge
CONSCIOUSNESS AND INTENTIONALITY
Abstract. The aim of this article is to clarify the principle of intentionality, maintaining the fact that each consciousness is "consciousness of...". The intentionality should be regarded as a principle which determines the direction of consciousness. According to Husserl the intentional experience is identical with the object (i.e. sense, meaning) and therefore the object itself is considered as ideal, timeless and indestructible. This ideal object is accessible only by the intuition, which is precisely the source of the philosophical knowledge. It provides the primary image of the object as it is.
Petia Peneva, PhD student
University of Veliko Turnovo
“St. St. Cyril and Methodius“
ИНДЕТЕРМИНИСТИЧНИЯТ ПОДХОД ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА
Вяра Николова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Опитът да се създаде трансцедентален модел във философията, историята или естествените науки неизбежно опира до необходимостта да се намери баланс между детерминизма, причинността и вероятността. През ХХ век, заедно с постиженията в съвременната физика, се промениха детерминистичните представи за причинността, необходимостта, случайността. Наложи се възгледът, че има само случайност и свободна воля. Сриването на монолитността на детерминираността доведе до философския извод, че „представата за статичен, целенасочен хармонизиран свят е илюзия“, а действителността е вероятностна и „Бог играе на зарове“.
Keywords: indeterminism, causality, necessity, freedom, moral
INDETERMINISM APPROACH IN PHILOSOPHY OF HISTORY
Abstract. The attempt of creating a transcendental model in philosophy, history or natural sciences meets the dilemma about fi nding the balance between determinism, causality and probability. To argument this model the philosophicalhistoric conceptions inevitably choose between determinism – from natural laws, theological principles or fatalistic causes, and indeterminism (free will). The indeterministic approach in philosophy of history puts as general the problem of freedom and free will and the dependence with causality and necessity. So, the decision of the problem of freedom depends on the defi nition of causality and necessity. The common element in conceptions of Kant and Hegel is the conviction that the freedom has the possibility to overcome the natural laws. As a part of a natural word, the person is subordinate of natural laws, but as an intelligible being he is free. Freedom is something different from the arbitrary and from the eventuality. The indeterministic approach in philosophy of history connects the term freedom with the moral.
Assoc. Prof. Viara Nikolova, Sc. D.
South-West University „Neofi t Rilski“
БЛАГОДАТ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА В „PRAEDESTINATUS“
Росен Миланов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Трактатът Praedestinatus вероятно произхожда от земите на днешна Северна Италия и е написан през V в. – в разгара на спора за благодатта и свободата на волята. Неговият автор остава неизвестен. Заглавието е свързано с разгледаната в него ерес на предестинатите, проповядваща безусловно предопределение за смърт или за живот на всички хора и водеща началото си от някои погрешни възгледи на Августин Хипонски († 430). Трактатът raedestinatus е насочен основно срещу учението за предопределение. Той доказва несъвместимостта на предопределението с учението за Божията доброта, с постулата за свободата на човешката воля, с Божието желание за спасение на всички хора и с възможността на човека дори и след грехопадението да желае доброто. Ако съществуваше предопределение, човекът не би бил нравствено отговорен за делата си и Бог щеше да бъде виновен за това, че не е избрал всички хора за спасение. Именно това е основната мисъл на автора на Praedestinatus, която се съдържа в православното учение за синергията (съдействието) между Бога и човека. По такъв начин неизвестният автор на Praedestinatus е един от основните западни защитници на светоотеческото учение за синергията през V в.
Keywords: Divine grace, free human will, synergy (co-operation), foreknowledge – predestination, salvation
GRACE AND FREEDOM OF THE WILL IN „PRAEDESTINATUS“
Abstract. The treatise Praedestinatus probably descends from the area of today's north Italy and it is written in the 5th century – in the heat of the debate about the grace and the freedom of will. Its author remains unknown. The heading is related to the examined heresy of the predestinators which preaches unconditional predestination for death or for life of all people and is originating in some false views of Augustin of Hippo († 430). The treatise is ideologically charged mainly against the doctrine of predestination. It shows the inconsistency of the predestination with the doctrine of God's goodness, with the postulate of the freedom of the human will, with the God's wish for salvation of all people and with the possibility of man even after the original sin to wish the good. If there was a predestination the man wouldn't be morally responsible for his deeds and God would be guilty for that He hasn't chosen all people for salvation. This is exactly the basic thought of the author of Praedestinatus which is included in the orthodox teaching of the synergy between God and the man. Thus, the unknown author of Praedestinatus is one of the main western advocates of the Holy Fathers' teaching of the synergy during the 5th century.
Rossen Milanov
PhD student in Dogmatic theology
Sofi a University „St. Kliment Ohridski“
Theological faculty
СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА / PHILOSOPHY OF SCIENCE
What is Non-classical Science? [Що е некласическа наука?] /
A. Stefanov / А. Стефанов - стр. 103
ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВО / PHILOSOPHICAL HERITAGE
Между светлината и сенките. Бъдещето на Платоновия мит за пещерата в История за стъкло (Вили Сьоренсен)
[Between Light and Shadow. The Future of Plato’s Myth of the Cave Represented in A Tale of Glass (Villy Sørensen)] /
С. Серафимовa / S. Serafimova - стр. 109
СЪВРЕМЕННИ ЕВРОПЕЙСКИ ФИЛОСОФИ / CONTEMPORARY EUROPEAN PHILOSOPHERS
Психоаналитичният и феноменологичният метод в поетиката на Гастон Башлар. Феноменология на поетическия образ и въображението [The Psychoanalytical and Phenomenological Method in the Poetics of Gaston Bachelard. Phenomenology of the Poetic Image and Imagination] /
П. Търколева / P. Tarkoleva - стр. 126
СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ / SOCIAL PHILOSOPHY
Дали границите след 1989 г. са по-малко, или това е идеологема на глобализирания неолиберален капитализъм?
[Are the Borders after 1989 Less or It Is an Ideologeme of the Globalized Neoliberal Capitalism?] /
В. Проданов/ V. Prodanov - стр. 135
Отвори пълния тескт
Кризата на съвременното прогнозиране [The Crisis of Contemporary Forecasting] /
Б. Николова / B. Nikolova - стр. 144
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ / PHILOSOPHY AND RELIGION
За „упражненията в очистване“ в Исихазма
[On the „Purifying Exercises“ in Hesychasm] /
Д. Петров / D. Petrov - стр. 164
КРИТИКА И БИБЛИОГРАФИЯ / CRITIQUE AND BIBLIOGRAPHY
„Критичната социална психология“ – интелектуален импулс за преосмисляне на отношението социални науки – практика
[„Critical Social Psychology“ and the Necessity of Rethinking the Relationship between Social Sciences and Practice] /
Ал. Маринов / Al. Marinov - стр. 176
Отвори пълния текст
Политическата коректност срещу либералната толерантност или Есе за идейните битки след комунизма
[The Political Correctness vs. the Liberal Tolerance or An Essay on the Ideological Battles after Communism] /
В. Николова / V. Nikolova - стр. 179
Отвори пълния текст
Нов прочит на социалната философия на Ортега-и-Гасет
[New Reading of Ortega y Gasset’s Social Philosophy] /
Б. Манов / B. Manov - стр. 184
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ / UP-COMING ЕVENTS - стр. 188
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 189
WHAT IS NON-CLASSICAL SCIENCE?
Anguel Stefanov
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Abstract. I make an attempt at specifying methodological features under hich a theory may be avowed to be non-classical with respect to the extant scientific knowledge. One such feature is the case when a theory suggests a systematic description of objects that display a paradoxical, or unexpected behaviour (usually dubbed ‘nonclassical objects’), and another, when it proposes a radically new conceptual approach for grasping the nature of familiar phenomena. The first case is realized in quantum theories, and we are faced with the second in the theory of relativity, or in genetics. The “sociological“ role of scientific communities is also taken into account. It is shown in the end that some Para science could eventually turn into non-classical science, only if it could be embraced by some consistent methodology of scientific growth. If not, this is an argument for it to be referred to the realm of pseudo-science.
Keywords: non-classical science, demarcation criterion, Para science
ЩО Е НЕКЛАСИЧЕСКА НАУКА?
Резюме. Правя опит да специфицирам методологични характеристики, според които една теория може да бъде призната за некласическа по отношение на съществуващото научно познание. Такъв е случаят, когато теорията предлага систематизирано описание на обекти, изявяващи парадоксално или неочаквано поведение (обикновено наричани некласически обекти), а в друг случай, когато се предлага радикално нов концептуален подход при схващането на природата на познати феномени. Първият случай се осъществява в квантовите теории, а с втория се срещаме при теорията на относителността или при генетиката. Взема се също предвид и „социологическата“ роля на научните общества. В края на статията се показва, че една паранаука може евентуално да се превърне в некласическа наука само ако би могла да се покрие от консистентна методология на научното развитие. В случай че това не може да стане, това е аргумент, че тя би следвало да се отнесе към сферата на псевдонауката.
Prof. Anguel Stefanov, DSc
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Отвори пълния текст
Резюме. В статията се разглежда рецепцията на Платоновия мит за пещерата в разказа История за стъкло (En Glashistorie) на един от най-известните съвременни датски писатели и философи – Вили Сьоренсен. Първоначалната представа, че въпросният разказ представлява фабулизация на Платоновия мит в осъвременен вариант би представила в симплифициран вид концепцията на автора, тъй като при неговата интерпретация можем да говорим за открояването на нов мотив с философска значимост, а именно – за разглеждането не просто на епистемологическите, а и на етическите аспекти на проблема за знанието.
Keywords: Plato, Sørensen, Plato’s Myth of the Cave, knowledge
BETWEEN LIGHT AND SHADOW. THE FUTURE OF PLATO’S MYTH OF THE CAVE REPRESENTED
IN A TALE OF GLASS (VILLY SØRENSEN)
Abstract. The recent article aims at examining the reception of Plato’s myth of the cave in the novel A Tale of Glass (En Glashistorie) written by one of the most famous Danish authors and philosophers Villy Sørensen. The first impression that the novel in question is a contemporary version of Plato’s myth would represents the author’s conception in a very simplified way, since in his interpretation we can talk about revealing one new philosophically important aspect, namely – the investigation not only of epistemological, but also of ethical aspects of knowledge as a problem.
Silviya Serafimova, PhD
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Отвори пълния текст
ПСИХОАНАЛИТИЧНИЯТ И ФЕНОМЕНОЛОГИЧНИЯТ МЕТОД В ПОЕТИКАТА НА ГАСТОН БАШЛАР.
ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ ОБРАЗ И ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Поля Търколева
Институт за изследванe на обществата и знанието – БАН
Резюме. Целта на статията е да анализира влиянието на феноменологичния и психоаналитичния метод за създаването на Башларовата феноменология на поетичния образ. Една от задачите на настоящия текст е да представи характеристиките на поетическия образ и специфичното разбиране на понятието „въображение“. В центъра на феноменологията, предлагана от Башлар, е изникването, възникването, спонтанната поява на образа в съзнанието на човека, затова и психоаналитичният метод не се оказва достатъчен за реализирането на философските му изследвания.
Keywords: poetic image, imagination, psychoanalytic method, phenomenology
THE PSYCHOANALYTICAL AND PHENOMENOLOGICAL METHOD IN THE POETICS OF GASTON BACHELARD.
PHENOMENOLOGY OF THE POETIC IMAGE AND IMAGINATION
Abstract. The aim of the paper is to analyse the infl uence of the phenomenological and psychoanalytical methods on the formation of Bachelard’s phenomenology of poetic image. One of the paper’s tasks is to represent the characteristics of the poetic image and the specific understanding of the notion “imagination“. In the centre of Bachelard’s phenomenology is the appearance of the image in the conscious of Man. Therefore the psychoanalytical method is not sufficient for the fulfillment of his philosophical research.
Polya Tarkoleva, PhD student
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Отвори пълния текст
ДАЛИ ГРАНИЦИТЕ СЛЕД 1989 Г. СА ПО-МАЛКО, ИЛИ ТОВА Е ИДЕОЛОГЕМА НА ГЛОБАЛИЗИРАНИЯ НЕОЛИБЕРАЛЕН
КАПИТАЛИЗЪМ?
Васил Проданов
Университет за национално и световно стопанство
Резюме. В статията се прави сравнителен анализ на различните типове граници в социалната система от типа на тази, която съществува у нас до 1989 г., и появилата се след това система на втория български апитализъм, интегрираща България в системата на световния капитализъм. Критикува се всекидневната идеологема, че разликата между двете системи е, че при онази имаме граници и невъзможност на индивида да излезе от определени граници и най-яркият символ за това е Берлинската стена. Показва се, че при сравнение всички граници при съвременния неолиберален капитализъм са повече и една от важните му характеристики е умножаването на границите.
Keywords: borders, neoliberal capitalism, multiplication, Berlin wall, ideologem
ARE THE BORDERS AFTER 1989 LESS OR IT IS AN IDEOLOGEME OF THE GLOBALIZED NEOLIBERAL CAPITALISM?
Abstract. The article makes a comparative analysis of different types of borders in the social system until 1989 in Eastern Europe and later in the system of the second Bulgarian capitalism, integrating Bulgaria into the system of world capitalism. It is criticized the widespread common ideolgeme that the important difference between them is that the system before 1989 put borders and it had been much more difficult for people to cross these borders. The most vivid symbol of the borders in the time of socialism is the “Berlin Wall“. The idea is that all borders characterizing contemporary neoliberal capitalism are more then they were 25 years ago. One of its important features is the proliferation of different kind of borders.
Prof. Vassil Prodanov, DSc
University of National and World Economy
Отвори пълния текст
КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННОТО ПРОГНОЗИРАНЕ
Благовеста Николова
Институт за изследванe на обществата и знанието - БАН
Резюме. Прогнозирането е легитимен обект на изследване в областта на политическата и социалната философия не само поради особеностите си като форма на отнасяне към бъдещето, но и защото постиженията му са в някакъв смисъл предпоставка за изграждане, укрепване и възпроизвеждане механизмите на властта.
Днес състоянието на съвременното прогнозиране може да бъде окачествено като „криза“ – ситуация, която представлява предизвикателство за самата му същност. В опит за обяснение на създалото се пред това поле положение, настоящият текст ще се спре на: 1) липсата на единно разбиране за естеството и задачите на прогнозирането; 2) скоростта, промяната и изненадата като фактори за кризата; 3) особеностите на сложните системи и проблема за обекта на прогнозата; 4) кризата на прогнозирането и феномена „власт“.
Keywords: forecasting, knowledge, power
THE CRISIS OF CONTEMPORARY FORECASTING
Abstract. Forecasting is a legitimate matter of concern in the domain of political and social philosophy, not only because of its specifics as a form of referring to the future, but also because its achievements are in a way prerequisite for building, consolidating and reproducing the mechanisms of power. Today the state of contemporary forecasting can be qualified as one of a “crisis“ - a situation which is quite challenging for the very essence of the field. This text is an attempt at providing an explanation of the current state of affairs by paying attention to the following topics: 1/ the lack of unanimous understanding of the nature and tasks of forecasting; 2/ speed, change and surprise as crisis factors; 3/ specifics of complex systems and the forecast’s object problem; 4/ the crisis of forecasting and the phenomenon of power.
Blagovesta Nikolova, PhD student
Social Theories, Strategies and Forecasts Department
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
Отвори пълния текст
ЗА „УПРАЖНЕНИЯТА В ОЧИСТВАНЕ“ В ИСИХАЗМА
Димитър Петров
Резюме. В статията се проследява развитието на идеята за „очистването“ (katharsis) от античната митология, Досократическата философия и Платон до Юдаизма. В нея се разглежда начинът, по който Патристиката усвоява тази идея и я превръща в ежедневна практика от перманентни „упражнения“, които полагат фундамента за развитие на мистичното „любомъдрие“ (philosophia), разбирано като „наука на науките“ и „изкуство на изкуствата“. То се реализира чрез външния и вътрешния „покой“, „мир“, „тишина“ и „безмълвие“ (hesychia), на които аскетите са се посветили. В исихазма „упражненията в очистване“ се „одейностяват“ чрез последователни практически и съзерцателни „стъпки“, направени с внимание, усърдие и постоянство, и следват общата парадигма, присъща на всички „духовни упражнения“, възвисяваща аскета по степените на богоотвеждащата „лествица“ до обожение. В резултат на изследването се прави изводът, че „упражненията в очистване“ полагат основата, върху която се развива и осъществява идеалът на исихастите – обожението – възвръщането на божествеността на човечността.
Keywords: hesychasm, purification, spiritual exercises, ascetics, love of God
ON THE „PURIFYING EXERCISES“ IN HESYCHASM
Abstract. The article traces the development of the idea of “purification“ (katharsis) from the ancient mythology, Pre-Socratic philosophy and Plato to Judaism. Then it scrutinizes manner by which the Patristics absorbs this idea and turns it into a daily practice of permanent “exercises“, which lay down the foundation for the development of the mystic “love of wisdom“ (philosophia), understood as the “science of sciences“ and the “art of arts“. It is attained by external and internal “tranquility“, “peace“, “silence“ and “speechless state“ in which the ascetics devoted themselves. In the Hesychasm the “purifying exercises“ are realized through successive practical and contemplation “steps“, fulfilled with care, commitment and persistence following the common paradigm, which is essential of all “spiritual exercises“, elevating the ascetic through the levels of the sacred road towards the God and reaching the “true love of god“. As a result of the study, a conclusion is made that the “purifying exercises“ lay down the fundament, on which the Hesychasm’s ideal is build up and developed – “the true love of god“ – the return of the god to the humaneness.
Dimitar Petrov
Отвори пълния текст
ФИЛОСОФИЯ И ФУТУРОЛОГИЯ / PHILOSOPHY AND FUTUROLOGY
Phenomenological Contribution to Anti-Projectional Futurology
[Феноменологичен принос към антипроектната футурология] /
Ivaylo Lazarov /Ивайло Лазаров - стр. 295
ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ / POLITICAL PHILOSOPHY
Политическата концепция на Бенедето Кроче
[The Political Concept of Benedetto Croce] /
Борис Манов / Boris Manov - стр. 304
ФИЛОСОФИЯ НА МОРАЛА / MORAL PHILOSOPHY
Смисълът на войната в нравствената философия на Владимир Соловьов
[The meaning of love in moral philosophy of Vladimir Solovyov] /
Деян Пенчев / Deyan Penchev - стр. 323
ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ / PHILOSOPHY AND RELIGION
Генезис и еволюция на интелигибилното. Абстрахиране, абсолютизиране и декласиране на различните концепции за бога
[Genesis and Evolution of The Intelligible Abstracting, Absolutization and Repudiation of The Different Concepts of God] /
Лидия Кондова / Lidiya Kondova - стр. 328
Християнство и метафизика в постмодерната ситуация
[Christianity and Methaphysics in the Postmodern Situation] /
Иван Спиров / Ivan Spirov - стр. 339
ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО / PHILOSOPHY OF EDUCATION
Образованието срещу субкултурата?
[Education Against Subculture?] /
Роберт Леви / Robert Levy - стр. 345
Глокализацията в контекста на глобализма като процес на реализиране на европейските измерения в образованието
[Glocalization in the Context of Globalization as a Process of Realization of The European Dimensions of Education] /
Станислав Пандин /Stanislav Pandin - стр. 353
СТУДЕНТСКИ ОПИТИ / STUDENT’S ESSAY
Идеята на Ксенофан за Единното
[Xenophanes’ Idea about the Unity] /
Станислава Миленкова /Stanislava Milenkova - стр. 361
ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS - стр. 378
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 382
PHENOMENOLOGICAL CONTRIBUTION TO ANTI-PROJECTIONAL FUTUROLOGY
Ivaylo Lazarov
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
Abstract. This paper offers a critical and refl exive criterion of anti-projectivity with respect to most of futurological predictions and models for the future. This criterion is based on the author’s understanding that the modality of time, and especially in view of the agony of the big political projects, has long stepped over into the anti-projective epochè – this is the key thesis statement, I would like to open my issue with. It turns out that (according to more than once suggested in my other publications experience of phenomenological genealogy of time) the epochality is signifi cant of time only when transcendentally (i.e. in line with the exigent genealogy of every possible meaning-giving) assumed is the responsibility by a subject for sharing the signifi cance and the social validity of a certain discursive content. But never prior to that is never for the benefi t of history itself, in favour of the non-relative, objective Time. Namely in this sense should be understood the main message of the paper – that the fi eld of history is not ontologically self-suffi cient in a certain absolutely-real sense – precisely because of the myriads of possible articulating interpretations, sneaking stealthily through the facts. In such a sense, we need a novel, critical methodology as to the interpretation of the history, resp. of the futurology (also called „history of the future“). History has to be viewed genealogically, so as to bring out its wide variativity namely as a narrative, made up by the evaluative ratiocinations of the narrator, and not as events, that have taken place in a kind of – independent of the narration – „objective time“... This is the only way to demystify all the queries about the historical failures and their repetitions, since then „the historical won’t-beingness“ would be related to its precise source, namely – the choice (the responsibility) of the narrator, and not out of a mere illusory objectivist metaphysics or mystics.
Keywords: phenomenology, epochè, epochality, history, futurology, narrativization, anti-projectivity
ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕН ПРИНОС КЪМ АНТИПРОЕКТНАТА ФУТУРОЛОГИЯ
Резюме. Статията предлага критико-рефлективен критерий за антипроектност с оглед на футурологичните прогнози и модели за бъдещето. Този критерий изхожда от авторовото разбиране, че модалността на времето, и особено предвид агонията на големите политически проекти, отдавна прекрачи в антипроектното епохè – такава е ключовата теза, която се прокарва в изложението. С оглед на прецизиране на методологията на заниманията ни с футурология, статията предлага предефиниране на категорията „епохалност“: епохалността е значимост на времето едва когато трансцендентално (т.е. съобразно належащата генеалогия на всяко възможно смислодаряване) е поета отговорността от субект да се споделя значимостта и обществената валидност на едно дискурсивно съдържание. Но никога не и преди това... Сиреч никога не самоцелно исторично, в полза на безотносителното, обективно Време. Оказва се (съобразно неведнъж предлагания в други мои публикации феноменологичен опит за генеалогия на времето), че полето на историята не е онтологично самодостатъчно в един абсолютно-реален смисъл – тъкмо заради множеството възможни изговарящи интерпретации, прокрадващи се през фактите. Именно в такъв смисъл звучи и основното статийно послание – че ни е нужна нова, критична методология спрямо обяснението на историята, респ. на футурологията (чието друго име е „история на бъдещето“). На историята следва да се погледне генеалогично, да се забележи нейната вариативност именно като разказ, изваян от оценъчните съждения на разказващия, а не като на събития, станали в някакво си – независимо от разказването – „обективно време“... Едва така могат да бъдат демистифицирани въпросите за историческите провали и техните повторения, понеже тогава „историческата небъдница“ би била свързвана с точния си източник, а именно – избора (отговорността) на разказващия, а не от някаква си илюзорна обективистична метафизика или мистика... Все в такъв план, стихията на историята трябва не само да се осмисля, а философски да се направи Смисъл – с оглед да се спре или най-малкото овладее за конкретните цели на Лицето. Едно такова овладяване/спиране би представлявало именно предприета решимост да не се съучаства в изговарянето на история, която невежествено би игнорирала или просто забравяла абсолютната несвоевременност на събитието/акта на собственото си изговаряне заради възможността за аналитично потъване в аналите ѝ. А това е другото име на будността, доколкото пък будността е истинското име на бъдността, чиито претенции СА историческото сбъдване, което, от своя страна, е обект на футурологията. В такъв план действителното име на бъдността е будност спрямо условността на всеки епохален дискурс в условията на съзнателно провеждана процедура на феноменологично епохè, което трансцендентално „заскобява“ епохата – с цялата є символна идентичност, метафизична мерност и социокултурна ритуалност.
Assoc. Prof. Ivaylo Lazarov , PhD
Varna Free University „Chernorizets Hrabar
ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА БЕНЕДЕТО КРОЧЕ
Борис Манов
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме: В статията, на основата на очертаване на общофилософските аспекти на „абсолютния идеализъм“ на най-известния италиански мислител на ХХ век – Бенедето Кроче, се разкриват системата и главните моменти в неговата политическа концепция. Концепция, която е почти непозната в България, но която не само не е по-малко значима от останалите му възгледи, но както е смятал самият неаполитанец, а и неговите последователи, противници и изследователи, в не по-малка степен определя същността и смисъла на неговото творчество, както и неговата жизнена позиция и реализацията му като философ, политик, гражданин и личност.
Keywords: Croce, Politics, Liberalism, Freedom
THE POLITICAL CONCEPT OF BENEDETTO CROCE
Abstract. In the present article, the main aspects of the political concept of Benedetto Croce are represented. Specifi cally, our reconstruction of his political concept is based on the delineation of the general philosophical principles of Croce’s “absolute idealism”. Thus, the aim of the article is to open the way to solvе the shortage of information about and critical account of Croce’s political concept in Bulgarian philosophical historiography. Although the political philosophy of the Italian thinker is hardly known in Bulgaria, it is in no way inferior to his aesthetics. Moreover – as maintained by Croce himself, as well as by his followers or opponents, and as confi rmed by historical-philosophical research –, it defines the essence of Croce’s whole system and his attitude and realization as a thinker, statesman and citizen.
Assoc. Prof. Boris Manov, PhD
South-West University „Neofit Rilski“
СМИСЪЛЪТ НА ВОЙНАТА В НРАВСТВЕНАТА ФИЛОСОФИЯ НА ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ
Деян Пенчев
Българска академия на науките
Резюме. Статията разглежда накратко някои от възгледите на Владимир Соловьов за войната, нейния смисъл и съотношението свобода–необходимост в противоборството между народи, хора и идеи. В две от основните произведения на руския философ – „Кратка повест за Антихриста“ и „Оправдание на доброто“, ние намираме главните концепции на Соловьов, които влизат в цялостната му философска система, като имат своето разгръщане и резултатност във всеединството на връзката между човека и света.
Keywords: war, meaning, freedom, necessity
THE MEANING OF WAR IN MORAL PHILOSOPHY OF VLADIMIR SOLOVYOV
Abstract. This article briefl y discusses some of the views of Vladimir Solovyov about the war, its meaning and correlation freedom-necessity in the struggle between nations, people and ideas. In two of the major works of Solovyov – „A short tale of the Antichrist“ and „The justifi cation of the good“ – we fi nd the main concepts of the Russian philosopher coming into his full philosophical system having its development and effectiveness in the all-oneness between the man and the world.
Deyan Penchev, PhD student
Bulgarian Academy of Sciences
ГЕНЕЗИС И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНТЕЛИГИБИЛНОТО
Абстрахиране, абсолютизиране и декласиране на различните концепции за Бога
Лидия Кондова
Софийски университет „Св. Климент Охридски
Резюме. Всяка индивидуална концепция за Бог, предполага важни импулси за своята епоха. Целта на тази статия е чрез метода на историко-философския анализ да бъде доказано, че отхвърлянето на идеята за Бог е критично и рационално, но също така води до нерационално и не винаги съзнателно или желателно валидиране на алтернативен Бог, генерирано от добродетелите на нова ера в развитието на човешкия ум.
Keywords: intelligible, god, alternative god, virtue, atheism, theism
GENESIS AND EVOLUTION OF THE INTELLIGIBLE ABSTRACTING, ABSOLUTIZATION
AND REPUDIATION OF THE DIFFERENT CONCEPTS OF GOD
Abstract. Each individual concept of god marks important impulses of his era. The purpose of this paper is to demonstrate by the method of historic-philosophical analysis, that the repudiation of the concept of god is critical and rational, but it entails an irrational and not always conscious or desirable validation of an alternative god, generated by the virtues of the new era in the evolution of human mind.
Lidia Kondova
student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ХРИСТИЯНСТВО И МЕТАФИЗИКА В ПОСТМОДЕРНАТА СИТУАЦИЯ
Иван Спиров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията третира проблема за отношението между християнската философия и метафизиката в контекста на постмодерната ситуация. Тя защитава позицията, че кризата вметафизическатафилософия от XX в. не означава непременно отказ от вярата в Бог. Статията разглежда и отношението на християнството към другите религии и към секуларното общество в постметафизична перспектива.
Keywords: Christianity, postmodernism, postmetaphysical thinking, tolerance;
CHRISTIANITY AND METAPHYSICS IN THE POSTMODERN SITUATION
Abstract. The article treats the problem of the relations between Christian philosophy and the metaphysics in the context of the postmodern situation. It defends the claim that the crisis of metaphysics from the 20th century does not necessarily mean rejection of the faith in God. The article also treats the relation of Christianity to other religions and to the secular society in post - metaphysical perspective.
Ivan Spirov, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ОБРАЗОВАНИЕТО СРЕЩУ СУБКУЛТУРАТА?
Роберт Леви
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме.Втази статията е застъпена тезата, че младежките субкултури не са врагове на образованието и при правилен педагогически подход техните членове могат да постигнат резултати именно по силата на своето различие и неконформизъм.
Keywords: pedagogy, subculture, critical pedagogy, Ash experiment, experiment Milgrem, cognitive dissonance.
EDUCATION AGAINST SUBCULTURE?
Abstract. This article has argued that subcultures are not enemies of education. With the right approach to teach, their members can achieve high performance. All this is thanks to their diversity and non-conformist stance.
Robert Levi, PhD student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ГЛОКАЛИЗАЦИЯТА В КОНТЕКСТА НА ГЛОБАЛИЗМА КАТО ПРОЦЕС НА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Станислав Пандин
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Тази статия представя световното образование в глобален и локален аспект, като акцентира върху адаптирането на образователните новости спрямо местните условия на средата. В този контекст са представени междукултурните взаимоотношения, технологичните нововъведения, като гарант за едно по-добро качество на образованието на всяко ниво, както и влиянието на някои видни международни организации върху образователните системи на регионално и световно равнище.
Keywords: glocalization, computer globalization, methodological approaches, educational standards, western lifestyle;
GLOCALIZATION IN THE CONTEXT OF GLOBALIZATION AS A PROCESS OF REALIZATION OF THE EUROPEAN DIMENSIONS OF EDUCATION
Abstract. This article presents the global education in global and local aspects, focusing on the adaptation of the educational innovations to the local environmental conditions. In this context the intercultural relationships are presented, the technological innovations, as a guarantor of a better quality at every level of education, and the impact of a prominent international organizations on the education systems at regional and global levels.
Stanislav Pandin, PhD student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО
Станислава Миленкова
Резюме. Моето изследване за философията на Ксенофан включва неговата принадлежност към Елейската школа. След това започвам с философията преди него – Талес, Анаксимен, Анаксимандър и Питагорейския съюз. Тяхните идеи основополагат главните правилa за първопринципа в натурфилософията. От друга страна, обяснявам гръцкия живот, който включва техните вярвания и традиции. Ксенофан критикува гръцката митология и се опитва да изчисти представите за Боговете. Той иска да обясни важните точки за Боговете без човешки
черти. Въпреки това Космосът е абсолютна хармония за древните гърци. Той е огледало за социалния живот и подредеността във света.
Ксенофан обединява различни философски представи преди него и отхвърля всички разбирания, които не са реални. Той представя една нова идея за единното, която е метафизична. Неговият принцип е наименуван Бог, който е навсякъде, без части, абсолютно абстрактен, вечен. Той вижда и чува всичко. Нищо не съществува извън Бог. Идеята на Ксенофан за Бог е метафизична, защото няма нищо, което да му е равно. Той е абстрактен за човешкото мислене. Всичко в него е просто и непроменливо – без движение и разлика. Той извършва революция в история на философията със своя първопринцип. Ксенофан създава и нов метод на изследване в логиката – отрицанието. Неговата идея прави прехода между натурфилософията и метафизиката.
Keywords: nature philosophy, mythos, metaphysics, absolute, god, negation logical method, Xenophanes.
XENOPHANES’ IDEA ABOUT UNITY
Abstract. My research about Xenophanes’ philosophy includes an introduction showing that he belonges to the Eleatic school and a discussion about philosophers preceding him – Tales, Anaximenes, Anaximander and Pythagoras’ school. Their ideas provide the basis for the main rules about the fi rst principle in natural philosophy. The author also explains Greece life which includes beliefs and tradition. Xenophanes criticized Greece myths and tried to clarify views on gods. The philosopher wanted to explain the main points about gods without human characteristics (without -anthropomorphism). However, the Cosmos was absolute harmony for Ancient Greeks. It was a mirror of social life and the structured world. Xenophanes introduced a new metaphysical idea about unity. The key point in it is a god who is everywhere, without parts, absolutely abstract and absolute, as well as a perceiving and hearing being. Nothing had the god outside. Xenophanes’ idea of god was metaphysical because it was not equal to anything that people knew. It was only abstract for the human brain. Everything in it was simple and quiet – no movement, no difference. This principle revolutionized antic philosophy. Xenophanes created a new logical method – negation.
Stanislava Milenkova
ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА / HISTORY OF PHILOSOPHY
„True” as a Name of Second Intention in Hobbes/
[„Истинното“ като име на втората интенция у Хобс] /
José Bonet/ Хосе Бонет - стр. 199
МЕТАФИЗИКА / METHAPHISICS
Nonlinearity of Time in the Complex World
[Нелинейността на времето в комплексния свят] /
Helena Knyazeva / Елена Князева - стр. 213
ФИЛОСОФИЯ И МАТЕМАТИКА/ PHILOSOPHY AND MATHEMATICS
Диалектически основи на математическия анализ
[Dialectical Principles of the Mathematical Analysis] /
Крис Найденов / Kris Naidenov - стр. 229
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА / PHILOSOPHY OF LANGUAGE
Прагматисткият обрат във философията на езика
[The Pragmatic Turn in the Philosophy of Language] /
Анета Карагеоргиева / Aneta Karageorgieva - стр. 242
МЕТОДОЛОГИЯ / METHODOLOGY
Основни методи в съвременната философия
[Cardinal Methods in Contemporary Philosophy] /
Димитър Иванов / Dimitar Ivanov - стр. 252
ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО / PHILOSOPHY OF EDUCATION
Педагогическият процес в условията на специфична културна среда и ролята на сравнителните изследвания
[Pedagogical Process in a Specific Cultural Environment and the Role of the Comparative Research] /
Станислав Пандин/ Stanislav Pandin - стр. 262
Завръщането към „ученето“ като съ-битие
[The Return to ‘Studying’ as Co-existance] /
Веска Гювийска /Veska Guviiska - стр. 270
АКТУАЛНИ ФИЛОСОФСКИ СЪБИТИЯ / CURRENT PHILOSOPHICAL EVENTS
XXIX Международен Хегелов конгрес /
XXIX International Congress on Hegel /
Валентин Канавров / Valentin Kanavrov - стр. 283
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 285
„TRUE“ AS A NAME OF SECOND INTENTION IN HOBBES
José Bonet
Universidad Católica de Valencia; Spain
Abstract. Analytic philosophy has discovered its Hobbesian roots late and quietly. This paper joins the comments that in last decades have highlighted the historical and conceptual signifi cance of Hobbes’s philosophy of language. Particularly, it focuses on a nominalist category derived (though arguably different) from Ockham and medieval logic: that of `names of second intention’. In Hobbes’s work, this category is a second order concept that stands for the conventionalist gap between human knowledge and the order of things. Several arguments and evidence are provided to demonstrate that, for Hobbes, truth is a name of this kind (this subject has been overlooked by critics). It applies to names and sentences (and so „true“ is a name of certain sentences), including non-declarative ones, such as interrogations, promises or covenants. Thus, Hobbes’s names of second intention allow us to consider a difference between medieval and modern nominalism, as well as a bridge between modern and logical empiricism.
Keywords: Ockham; abstract names; nominalism; linguistic turn
„ИСТИННОТО“ КАТО ИМЕ НА ВТОРАТА ИНТЕНЦИЯ У ХОБС
Резюме. Аналитичната философия откри своите хобсиански корени късно и безшумно. Тази статия се присъединява към коментарите, които в последните десетилетия осветляваха историческата и концептуалната значимост на Хобсовата философия на езика. В частност, тя се фокусира върху една номиналистка категория, извлечена (макар аргументирано по различен начин) от Окам и средновековната логика: тази за „имената на втората интенция“. В работата на Хобс тази категория е концепт от втори ред, което се отнася за конвенционалистката празнота между човешкото познание и реда на нещата. Представени са няколко аргумента и доказателства, които демонстрират, че за Хобс истинното е име от този вид (този проблем бе пропуснат от критиката). То се прилага към имена и изречения (като по този начин „истинно“ е наименование за определени изречения), включително недекларативни, като например въпросителни, вероятностни или условни. По този начин Хобсовите имена на втората интенция ни позволяват да схванем разликата между средновековния и модерния номинализъм, както и връзката между модерния и логическия емпиризъм.
Dr. José V. Bonet
Universidad Católica de Valencia; Spain
NONLINEARITY OF TIME IN THE COMPLEX WORLD
Helena Knyazeva
Russian academy of sciences
Abstract. The modern theory of complexity is one of the most promising tool to understand uncertain, full of sudden changes, and complex world we live in. Due to rapid development of this theory, considerable changes occur in the concept net with the help of which we comprehend the world and build our own activity. Whereas at the beginning of the 20th century, natural sciences, by picking up the general spirit of Einstein’s theory of relativity, consider geometrization as an ideal, i.e. try to represent time and force interactions through space and the changes of its properties, nowadays, at the beginning of the 21st century, time turns to be in the focus of attention. It turns to be possible
to represent space through time, because the theory of complexity shows that historical and evolutionary stages of development of a complex structure can be found now, in its present spatial confi guration. A whole series of paradoxical notions, such as „the influence of the future upon the present“, a „possibility of touching of a rather remote future today“, „availability of the past and the future now, in praesenti“, „irreversibility and elements of reversibility in the course of evolutionary processes in time“, „discrete unites, quanta of time“, appear in the
theory of complexity.
Keywords: alternative futures, co-evolution, complexity, emergence, futures studies, irreversibility, nonlinearity, self-organization, space and time, tempoworlds, topological properties of structure-attractors.
НЕЛИНЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕТО В КОМПЛЕКСНИЯ СВЯТ
Резюме: Модерната теория за комплексността е едно от най-обещаващите средства за разбирането на несигурния, изпълнен с неочаквани промени, сложен свят, в който живеем. Благодарение на бързото развитие на тази теория възникват значими промени в концептуалното поле, с помощта на които ние разбираме света и осъществяваме своята собствена дейност. И докато в началото на XX век природните науки, поглъщайки общия дух на теорията за относителността на Айнщайн, приемаха геометризацията за идеал, т.е. се опитваха да представят времевите и силовите взаимодействия чрез пространството и промените в неговите качества, днес, в началото на XXI век, във фокуса на вниманието застава времето. Оказва се, че е възможно пространството да бъде представяно чрез времето, защото теорията за комплексността показва, че историческите и еволюционните етапи на развитие на комплексни структури могат да бъдат открити сега, в техните пространствени конфигурации. Цели серии от парадоксални представи, като например „влиянието на бъдещето върху настоящето“, „възможността за докосване до твърде отдалеченото бъдеще днес“, „присъствието на миналото и бъдещето сега, in praesenti“, „необратимостта и елементи на обратимост в хода на еволюционния процес във времето“, „дискретните единици, като качества на времето“, се появяват в теорията на комплексността.
Prof. DSc Helena Knyazeva
Russian Academy of Sciences
ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА МАТЕМАТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ
Крис Найденов
Резюме. В тази статия имаме за цел да поставим фундамента на диалектическия математически анализ, като за целта ще въведем едно ново разбиране за числото нула, ще заместим потенциалнaта безкрайност с актуална безкрайност и ще покажем как чрез синтеза между нулата и актуално безкрайното число можем да получим всяко крайно число; след това ще въведем определението за абсолютна граница, на базата на което ще представим някои от основните определения на диалектическия математически анализ.
Keywords: zero, fi nite number, actual infi niti number, absolute limit.
DIALECTICAL PRINCIPLES OF THE MATHEMATICAL ANALYSIS
Abstract. This article aims to establish the foundations of dialectical mathematical analysis through the introduction of a new understanding of the number zero, the substitution of potential infi nity with actual infi nity, and by demonstrating how we can get any fi nite number by the synthesis of zero and an actual infi nity number. Additionally, we introduce the defi nition of the term absolute limit, which is the foundation of some of the main defi nitions of dialectical mathematical analysis, which we give.
Kris Naidenov
ПРАГМАТИСТКИЯТ ОБРАТ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА ЕЗИКА
Анета Карагеоргиева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията представлява аналитичен обзор на мисловните движения, довели до прагматисткия обрат във философията на езика през 70-те г. на ХХ в. Показана е логиката на решаването на основния въпрос за природата на значението, водеща от приемането за носител на значението на думата или изречението до поставянето на действащия човек в центъра на производството
на смисъл. Така се оформя едно съвсем ново понятие за значение, което и до днес играе основна роля във философията на езика.
Keywords: philosophy of language, meaning, communication, Strawson, Austin, Grice.
THE PRAGMATIC TURN IN THE PHILOSOPHY OF LANGUAGE
Abstract. The article analyzes which series of thinking moves led to the pragmatic turn in the philosophy of language during the 70-es. The logic of different solutions of the key problem about the nature of meaning is expounded. The turning point is seen in the rejecting of words and sentences as main bearer of meaning and in putting the human being and its behaviour the heart of meaning production. Thus a thoroughly new understanding of meaning emerges which is central to the philosophy of language up to present day.
Aneta Karageorgieva, Assoc. Prof., Dr. Sc
Sofi a University „St. Kl. Ohridski“,
Department of Philosophy
ОСНОВНИ МЕТОДИ В СЪВРЕМЕННАТА ФИЛОСОФИЯ
Димитър Иванов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията се занимава с кратък обзор и анализ на двата метода, най-често използвани в съвременната философия – концептуалния анализ и абдукцията. Концептуалният анализ е представен като специфика на всяка философска дейност, доколкото последната е неизбежно с дискурсивен характер. За експликацията на този метод са използвани постиженията на британския
философ Гилбърт Райл в областта на философия на езика. Абдуктивният метод, от своя страна, е експлициран чрез примери от философия на науката, с което се утвърждава и неговият силно интердисциплинен характер.
Keywords: method, conceptual analysis, abduction
CARDINAL METHODS IN CONTEMPORARY PHILOSOPHY
Abstract. This article is concerned with a short review and analysis on the most prominent methods in the contemporary philosophy – conceptual analysis and abduction. The former is argued to be necessary for any philosophical activity whatsoever since all philosophy is inevitably linguistic in character. Conceptual analysis is made explicit by referring to the accomplishments of the British philosopher Gilbert Ryle in the area of the Philosophy of Language, while abduction is clarifi ed through examples from the Philosophy of Science, thus affi rming the interdisciplinary character of this method.
Dimitar Ivanov
Assistant Proffessor, Philosophy Department
Sofia University „St. Kliment Ohridsky“
ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС В УСЛОВИЯТА НА СПЕЦИФИЧНА КУЛТУРНА СРЕДА И РОЛЯТА НА СРАВНИТЕЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Станислав Пандин
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Промените от културно естество, касаещи културната система на обществото, предизвикват неизбежни промени на полето на образованието. Стремежите за постигане на културни еквиваленти или налагането на такива водят до образователни промени, които могат да предизвикат сходства в педагогическия процес на разглежданите в статията държави. Културните различия в рамките на процеса са в компетенцията на антропологическия подход в сравнителното образование, като на базата на това знание може да се подходи към сравнителни изследвания в областта на образованието.
Keywords. cultural system, anthropological, comparative education, comparative research
PEDAGOGICAL PROCESS IN A SPECIFIC CULTURAL ENVIRONMENT AND THE ROLE OF THE COMPARATIVE RESEARCH
Abstract. Cultural changes, regarding cultural system of the society, cause unavoidable changes on the fi eld of education. Aspiration for reaching cultural equivalents or their forcing, leads to educational changes, which can cause similarities in the educative process of the countries, examined in the article. The cultural differences in the frame of that process are within the competency of the anthropological approach of the comparative education, as on the base of that knowledge can approach to comparative research in the fi eld of the education. The ethnicities meet each other in the secondary school, where the confl ictsarise and are solved. Therefore the pedagogical process has preventive purpose. For that purpose the US educational system is given for example - it is the pedagogical reality of many ethnicities.
Stanislav Pandin,
Ph.D student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ „УЧЕНЕТО“ КАТО СЪ-БИТИЕ
Веска Гювийска
ЮЗУ „Неофит Рилски“
Благоевград
Резюме. Статията прави философски прочит на „ученето“ като образователен феномен, използвайки за своя методология „фундаменталната онтология“ на Мартин Хайдегер и препратки към нея от страна на един от основателите на постмодерния конструктивизъм като Алфред Уайтхед. Такъв подход позволява да преоценим класическата гледна точка за ученето
като информационен процес, свързан с количествени натрупвания и промяна в знанието и мисленето на ученика. По посока на неговото разглеждане като процес на приобщаване към битието в качеството му на свят. За концептуално ядро на тезата е използвана онтологемата „събитие“, предвид нейните интерпретации при Уайтхед и Хайдегер в сравнителен план.
Това позволява да промислим ученето като случване на битие-то, и където то е основание за:
– възстановяване на континуума на мисленето на ученика;
– метафоризиране на въображението на ученика;
– автентичността на случването на ученето.
Кeywords: fundamental ontology, postmodern constructivism, learning- actual happening; learning- event; event-meeting; authenticity of existence; continuum of thinking; metaphor of imagination; hermeneutics horizon; co-belonging
THE RETURN TO ‘STUDYING’ AS CO-EXISTANCE
Abstract. The article analyses philosophically the ‘studying’ as an education phenomenon employing the methods of Martin Heideggers’ ‘fundamental ontology’ and references to it by one of the founders of the postmodern conservatism- Alfred Whitehead. Such an approach allows the reevaluation of the classical view of studying as an information process related to quantity changes in the student’s knowledge and thinking. The nucleus of the idea of ‘studying’ as a process of affiliation to existence (the existing world) is the ontologeme of ‘event’ and the comparison of its interpretations by Whitehead and Heidigger. This allows the reconsideration of the existence and its being the grounds for:
– recovering the continuum of students’ thinking;
– metophorization of students’ thinking;
– authenticity of the act of studying.
Assoc. Prof. Veska Guviiska, Ph.D
South-West University „Neofi t Rilski“
СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
КЪМ ЧИТАТЕЛИЯ / EDITORIAL - стр. 7
ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА / HISTORY OF PHILOSOPHY
Парменид и митът за Фаетон
[Parmenides and the Myth of Phaethon] /
Георги Апостолов / Georgi Apostolov - стр. 9
Пико Делла Мирандола – Принц на съгласуваността
[Pico Della Mirandola – Prince of Harmony] /
Деян Пенчев / Deyan Penchev - стр. 34
Hegel’s Interpretation of Kant’s Epistemology
[Хегеловата интерпретация на Кантовата епистемология] /
A. Kadir Çüçen / Кадир Чучен - стр. 39
Специфика и проблематика на каузалността при Шопенхауер
[Specifi city and problems of causality in Schopenhauer] /
Атанаска Чолакова / Atanaska Cholakova - стр. 53
ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА / LOGICAL CHALLENGES
Разрешаване на парадокса на Ръсел
[Resolve the paradox of Russell] /
Крис Найденов / Kris Naidenov - стр. 65
ЕТИЧЕСКИ УЧЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ / ETHICAL SKILLS AND PROBLEMS
Ibn Sina – great Islamic thinker
[Ибн Сина – Велик ислямски мислител]
Tursun Gabitov, Maral Botaeva / Турсун Габитов, Марал Ботаева - стр. 67
ДЗЕН – пътят на хармонията
[ZEN – the Way of Harmony] /
Светлин Одаджиев / Svetlin Odadzhiev - стр. 80
Етическият антирационализъм на Хюм – освобождение на морала от догматичността на религията и разумното основание
[Ethical Antirationalism of Hume - Liberation of Moral Dogmatism of Religion and Rationality] /
Николета Николова / Nikoleta Nikolova - стр. 90
Свободата и мястото на доброто в руската религиозна философия (кратък обзор)
[Freedom and the Place of Good in Russian Religious Philosophy (Brief Survey)] /
Добромир Добрев / Dobromir Dobrev - стр. 100
Присъда и съдба
[Verdict and Destiny] /
Стоян Асенов / Stoyan Asenov - стр. 111
ИНТЕРЕСНИ ЗАГЛАВИЯ / BOOK REVEW
Найъл Фъргюсън (2012) Голямото израждане: Как западат институциите и умират икономиките
[Niall Ferguson (2012) The Great Degeneration: How Institutions Decay and Economies Die] /
Анита Касабова / Anita Kasabova - стр. 119
В НОВИТЕ КНИЖКИ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ЧЕТЕТЕ /
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE "AZ BUKI" JOURNALS - стр. 123
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS - стр. 125
Георги Апостолов
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Настоящата статия представя резултатите от прилагането на специфичен интерпретаторски подход в едно историко-философско изследване на прехода от мит към логос. Този подход се основава на комплекс от принципи и схващания, извлечени от съвременните теории за мита и вълшебната приказка, сравнителното религиознание, антропoлогията, аналитичната психология и други. Той се състои в съчетаването на два взаимно допълващи се принципа – вникване в алегоричния смисъл на един древен текст и полагането му в контекста на културната общност, която го е породила. Самото изследване се състои в своеобразен семиотичен анализ на Парменидовото съчинение „За природата“ като цялостен и смислово единен текстови корпус и цели задълбочаване на разбирането за процеса на рационализиране на мита. По-специално, в статията се поставя проблемът за методологическата функция на Пролога в цялостната композиция на творбата на Парменид. Ключов момент в него е интерпретирането на тази уводна час към поемата като рационално преобразяване на архаичния мит за Фаетон от „непълноценна инициация“ в знанието до „пълноценна инициация“ във философията. По същество тази трансформация от символно митологизиране към абстрактно-теоретическо разсъждение за Битието представлява действителното начало на европейската метафизика.
Keywords: Presocratics, interpretation of myths, the myth of Phaethon, Parmenides’ Poem, symbolic thinking, metaphysics
PARMENIDES AND THE MYTH OF PHAETHON
Abstract. This paper presents the results of applying a specifi c interpretative approach in an philosophical study of the process of transformation from mythos to logos. The applied approach is based on a complex of principles and assumptions, derived from the contemporary theories about the myths and the fairytales, comparative studies of religions, anthropology, analytical psychology and others. It combines two mutually supplemental methods – insight into the deep allegorical meaning of an ancient text and settling it within the context of the culture which caused it happen. The investigation itself performs as a specific semiotic analysis of the Parmenides’ poem „About the Nature“ as a whole and coherent textual corpus and aims at deepening the understanding about the process of rationalizing the myths. Particularly, the article is posing the question about the methodological function of the Prologue within the whole composition of the poem. One of its key points is the interpretation of this introductory part of the work as a rational transformation of the archaic myth of Phaethon from an „unaccomplished initiation“ into the knowledge to a „complete initiation“ into philosophy. Essentially, this transformation from symbolic mythical thinking into the abstract-theoretical reasoning about the Being presents the real outset of the European metaphysics.
Assoc. Prof. Georgi Apostolov
South-West University „Neofi t Rilski“
Blagoevgrad, Bulgaria
ПИКО ДЕЛЛА МИРАНДОЛА – ПРИНЦ НА СЪГЛАСУВАНОСТТА
Деян Пенчев
Българска академия на науките
Резюме. Статията разглежда накратко делото на философа Пико делла Мирандола (1463–1494), главните негови идеи и това, което завещава на историята. Като част от италианския ренесансов хуманизъм, той издига концепции, които стават фундаментални и показателни за целия период на Ренесанса. В своята философия Пико търси винаги обединяващите принципи между различните учения и неговият стремеж е чрез познаването и познанието на древните да се разкрият много нови положения в науките и живота.
Keywords: Pico della Mirandola, syncretism, harmony, free will
PICO DELLA MIRANDOLA – PRINCE OF HARMONY
Abstract. This article briefl y discusses the work of philosopher Pico della Mirandola (1463–1494), his main ideas and what he bequeathed to history. As part
of the Italian Renaissance humanism, he shares concepts that are fundamental and characteristic of the whole Renaissance period. In his philososphy Pico was always looking for unifying principles among the various teachings and his purpose is through knowledge and understanding of the ancients to reveal many innovations in science and life.
Deyan Penchev, PhD student
Bulgarian Academy of Sciences
HEGEL’S INTERPRETATION OF KANT’S EPISTEMOLOGY
A. Kadir Çüçen
Uludag University, Bursa-Turkey
Abstract. Kant and previous philosophers in the modern philosophy have inquired into the limit of human knowledge, so the limitation of knowledge is the result of a basic view of the Critical philosophy. According to most of the modern philosophers, before one wants to attempt to know God, the essence of being, etc., he or she must fi rst investigate the capacity of knowledge itself in order to see whether it is able to accomplish such an attempt. Hegel criticizes this view in the Encyclopedia, section 10. He claims that the task to examine knowledge before using it is based on a false analogy with tools. If one does not want to fool oneself with words, it is easy to see that other instruments can be investigated and criticized without using them in the particular work for which they were designed.
But the investigation of knowledge can only be performed by an act of knowledge.
Keywords: Hegel, Kant, Knowledge, Absolute, Empiricism, Synthetic a priori judgment, Noumena
ХЕГЕЛОВАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА КАНТОВАТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ
Резюме. Кант и предхождащите го мислители от модерната философия изследваха пределите на човешкото познание, поради което теорията за границите на познанието възникна като резултат от основните разсъждения на представителите на Критическата философия. Според повечето модерни философи, преди да се опитаме да познаем Бога, същността на битието и т.н. ние трябва да изследваме възможностите на самото познание за да разберем дали то изобщо е способно да изпълни подобна задача. Хегел критикува този възглед в раздел 10 на своята Енциклопедия. Той твърди, че задачата да се изследва познанието, преди то да бъде използвано се основава на погрешна аналогия с използването на обикновени инструменти. Ако искаме да отидем отвъд простата игра на думи, лесно ще открием, че обикновените инструменти могат да бъдат изследвани и критикувани дори и когато не се използват за извършването на определената практическа работа, за която са предназначени. Изследването на познанието, обаче може да бъде осъществено единствено чрез акт на познание.
Prof. Dr. A. Kadir Çüçen
Department of Philosophy,
Uludag University,
Bursa-Turkey
СПЕЦИФИКА И ПРОБЛЕМАТИКА НА КАУЗАЛНОСТТА ПРИ ШОПЕНХАУЕР
Атанаска Чолакова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Мисълта на Шопенхауер има своите основания и проекции в по-късното европейско философско мислене и това, което е особено значимото в изследванията му, е законът за достатъчното основание. Тази статия ще разгледа критиката на Шопенхауер за някои от най-важните философи и тяхното разбиране на причинно-следствената връзка, която, от друга страна, има първостепенно значение във философията на Шопенхауер като предпоставка за самото знание, респективно и за самото представяне. Статията също така ще акцентира върху това, как философите, представляващи английското и шотландското Просвещение в онези години възприемат идеята за причинно-следствената връзка, как те експлицират спецификата на връзката причина–следствие и как това се отнася и включва по-късно във философията на Шопенхауер.
Keywords: causality, principle of suffi cient reason, Scottish Enlightenment, cause, effect, representations
SPECIFICITY AND PROBLEMS OF CAUSALITY IN SCHOPENHAUER
Abstract. Schopenhauer’s thought has its grounds and projection in later European philosophical thinking, but what is notably signifi cant is his research on the gnoseological problems and the inquiry into the specifi c laws of knowledge and especially the principle of suffi cient reason. This inquiry will consider Schopenhauer’s critique of some of the most important philosophers and their understanding of causality. The low of causality has a great signifi cance in Schopenhauer’s philosophy as a precondition of knowledge itself, respectively representation itself. The paper’s goal is also to deliver a comment on how Schopenhauer’s critique is incorporated in differentiated ways. Of equal importance would be a demonstration on how philosophers, representing English and Scottish Enlightenment refl ect on the idea of causality, how they explicate the specifi cs of the relation cause and effect and how this relates and incorporates later in Schopenhauer’s philosophy.
Atanaska Cholakova, PhD student
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad, Bulgaria
РАЗРЕШАВАНЕ НА ПАРАДОКСА НА РЪСЕЛ
Крис Найденов
Резюме. В това есе имаме за цел да покажем разрешението на парадокса на Ръсел чрез диалектико-логическата математика.
Keywords: empty set, irrational contradiction, number, zero, Russell’s paradox solved
RESOLVE THE PARADOX OF RUSSELL
Abstract. In this article we aim to present a solution to Russell’s paradox by the application of dialectical - logical mathematics.
Kris Naidenov
IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER
Tursun Gabitov, Maral Botaeva
Al-Farabi Kazakh National University
Abstract. Philosophical sights of IbnSina were product of its long refl exions over a heritage of the predecessors, in particular Aristotle and Farabi, and also result
of all-round supervision over the life and a life various social class, generalisations of the practical experience of the physician and the vizier, the political refugee and the scientist. Having mastered an enormous philosophical heritage of antiquity and having developed the point of view on it, IbnSina became the founder of original tradition in philosophical thought. The people of the medieval East, based on traditions of reason, experience and mysticism, his logic researches towered over level of medieval logic thought and extensive medical practice has allowed to advance far forward medical and pharmacological knowledge. IbnSina was engaged to the science. He also participated in a political life. Therefore its philosophy was born from practical experience. It was philosophical generalisation of the ancient original culture of the people of the Central Asia, before. In total Bukhara and Khoresm, defending the independence from Arabian. „On a warehouse of the mind, on a versatility of knowledge IbnSina was close to titans of thought of Renaissance. It is impossible to disagree with such conclusion. IbnSina really was the titan of thought of that epoch which was accepted to designate as „the Muslim. The Renaissance“. In his creativity IbnSina it was embodied not only all riches of culture of the people of the Central Asia, but also tradition of antiquity.
Keywords: the thinker, philosophy, medicine, theoretical knowledge, Zoroastra, Hak, Islamic culture, the Treatise, hikmat.
ИБН СИНА – ВЕЛИК ИСЛЯМСКИ МИСЛИТЕЛ
Резюме. Философията на големия ислямски мислител Ибн Сина е пряко следствие от научното наследство на неговите предшественици, в частност на Аристотел и Фараби, но също така е резултат и от наблюденията му върху живота на различните социални класи, както и от практическия му опит на лекар и везир, на политически бежанец и учен. След като овладява огромното по обем философско наследство на древността, Ибн Сина става основател на средновековната източна традиция във философската мисъл. Хората на Изтока от средните векове базират своите традиции на разума, опита и мистиката. Логическите трудове на мислителя се извисяват над нивото на логическата мисъл в тези времена, а неговата богата медицинска практика позволи да бъде постигнат съществен напредък в медицината и фармакологията въобще. През целия си съзнателен живот Ибн Сина се занимава с научна дейност и участва активно в политиката. Неговата философия се ражда от практическия опит, а учението му, като цяло, е своеобразно философско обобщение на древената самобитна култура на хората от Централна Азия. Ибн Сина е близо до титаните на мисълта на Ренесанса и е невъзможно да не се съгласим с подобно заключение. Той е източният титан на мисълта на тази епоха, а неговото творчество въплъщава не само всички богатства на културата на хората от Централна Азия, но също така и традициите на древността.
The article was prepared with materials, given to the project No. 1503/GF2 „Tradition of tolerance in Islam“, with the executive collaboration and fi nancing of the Ministry of Education and sciences – RK.
Prof. Tursun Gabitov
Al-Farabi Kazakh National University,
Almaty, Kazakhstan
Maral Botaeva
Al-Farabi Kazakh National University,
Almaty, Kazakhstan
Светлин Одаджиев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията представя японската светогледна традиция Дзен, разглежда въпроса за специфичните мисловни и житейски „постулати“ в Дзен и
показва, че за нея естествеността е по-съществена от догматичността. Обърнато е внимание на два от основните практически методи за постигането на
освободено от оковите на каквато и да било детерминираност от мисли съзнание. Дзен показва пътя на пълноценния живот; на умението да се наслаждаваш на всеки един момент – тук и сега.
Keywords: Zen, Satori, Koan, Zazen, Meditation, Buddha nature
ZEN – THE WAY OF HARMONY
Abstract. The article presents the Japanese worldview tradition-Zen, addresses the specifi c thought and life” postulates “in Zen and shows that its naturalness is more important than dogmatism. It is focused on two of the major practical methods for achieving free from the shackles of any determinate thoughts of consciousness. Zen shows the path of a meaningful life; the ability to enjoy each moment – here and now.
Svetlin Odadzhiev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia, Bulgaria
ЕТИЧЕСКИЯТ АНТИРАЦИОНАЛИЗЪМ НА ХЮМ –
ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МОРАЛА ОТ ДОГМАТИЧНОСТТА НА РЕЛИГИЯТА И РАЗУМНОТО ОСНОВАНИЕ
Николета С. Николова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. На пръв поглед философията на Хюм изглежда абсолютно ограничение на знанието, неговото рамкиране. Но това, което цели Хюм, не е да обърква разума, да дава ново знание или да принизява способностите му, а да ги открие такива, каквито са, без заблуди, без безусловно вярване, показвайки, че всяка хипотеза, основаваща се на човешкото, рано или късно се превръща в хипертеза. С това той не ограничава познанието. Напротив – дори му дава свободата да избере и друг възможен път, или поне му дава да знае, че такъв все пак съществува.
Keywords: moral, ethics, hyperthesis
ETHICAL ANTIRATIONALISM OF HUME -
LIBERATION OF MORAL DOGMATISM OF RELIGION AND RATIONALITY
Abstract. At fi rst glance, the philosophy of Hume looks absolutely limited knowledge. But what Hume purposes, not to confuse the mind, to give new knowledge or diminishes its ability, and fi nd them as they are, without delusion, no absolute belief, showing that any hypothesis based on human, sooner or later becomes hyperthesis.
Nikoleta Nikolova, student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia, Bulgaria
СВОБОДАТА И МЯСТОТО НА ДОБРОТО В РУСКАТА РЕЛИГИОЗНА ФИЛОСОФИЯ (КРАТЪК ОБЗОР)
Добромир Добрев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Резюме. Важният въпрос е въпросът за свободата и свободният избор. На тази основа стъпва Бердяев, а преди него Достоевски и Соловьов. Странната на пръв поглед търпимост пред злото изхожда именно от свободата, която за руските мислители е неприкосновена територия.
Keywords: Dostoyevsky, Solovyov, freedom, russian philosophy
FREEDOM AND THE PLACE OF GOOD IN RUSSIAN RELIGIOUS PHILOSOPHY (BRIEF SURVEY)
Abstract. The important question is the question of liberty and freedom of choice. This is the foundation for Belyayev and for Dostoyevsky and Solovyov before that. Though strange at fi rst sight, the tolerance of evil stems from exactly this freedom which, for the Russian philosophers, is a sacred territory.
Assoc. Prof. Dobromir Dobrev
Episkop Konstantin Preslavksi Shumen University,
Shumen, Bulgaria
Стоян Асенов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Текстът поставя на разглеждане онтологичните и екзистенциалните отношения между човека и присъдата. В този смисъл той проследява някои от измеренията, които характеризират превръщането на закона в лична история: детерминиращата роля на присъдата, функционирането като знание, провиденческия є статус. Особено внимание е отредено на отношението между присъдата и времевите структури на човешкото съществуване, както и на динамиката между провидението, свободата и съдбата – динамика на надеждата и безнадеждността.
Keywords: sentence, law, destiny, providence, time, existence
VERDICT AND DESTINY
Abstract. The article examines the onthological and existential relationship between the man and the sentence. In that sense it follows out some of the dimensions, which characterize the transformation of the law into personal history: the determing role of the sentence, the function as knowledge, its providential status. Special attention is assigned to the sentence and its time structures, the dynamic and the providence as well, the freedom and the destiny-the dynamic of the hope and the hopelessness.
Stoyan Asenov, Assist. Prof.
Sofia University „St Кl. Ohridski“
Sofia, Bulgaria
Editions Научно-методически списания Философия Съдържание Философия Съдържание на сп. "Философия"
