Мечтата на Цвете е да осъществява проекти, насочени не само към учениците, но и към техните учители. Това би бил най-естественият път да се мултиплицира дейността на театъра. Затова част от заниманията са за педагози, друга – за децата. Тя и колегите й се опитват да обучат преподаватели да правят форум-театър – на сцената се представя реален конфликт, познат на публиката, и тя е приканена да го разреши. Обучението е в две посоки – как реалността да се превърне в театър и как да се води дискусия. Основната цел в случая е да се говори за гражданско възпитание.
Много по-лесно се работи, когато хората имат някакво театрално обучение. Мъчно ми е, че в България това не е подкрепена политика. Драмата е предмет, който се изучава на Запад. У нас се преподава пеене, рисуване, а театър, който е най-близко до живота – не. Въпреки че вмества в себе си и изобразително изкуство, и музика. Приложният театър е много необходим. В училище не се говори за възпитание, за морални стойности, а това е много важно за изграждането на личността.
Четете повече в бр. 4, 24 – 30 януари 2013
