National Publishing House for Education and Science "Az Buki"
Денят 15 февруари 2013 г. се оказа знаменателен за илюстриране на една реална опасност пред биосферата на Земята – рано сутринта южно от Урал се разпадна „с гръм и трясък“ космическо тяло, пораждайки явлението „свръхболид“ и предизвиквайки немалко повреди на сгради и наранявания на повече от хиляда души.
Същата вечер светът очакваше да наблюдава сближаването със Земята на друго небесно тяло – големия колкото НДК (около 50 м диаметър) астероид 2012DA14, открит преди година от една испанска обсерватория. Средствата за осведомяване бяха залети от най-различни материали, някои откровено спекулативни, в духа на холивудските филми за междузвездни катастрофи. Нищо особено не се случи, изчисленията на астрономите се потвърдиха и Земята се размина на 27 000 км с космическия странник.
Но двете събития дават представа за реалното положение с проблема за космическия „сблъсък“ (impact). От една страна, съвременната технология позволява ранно откриване и проследяване на космически тела с метрови размери, а от друга – не всичко може да се открие навреме. И после, дори да открием потенциален „импактор“, в състояние ли сме да реагираме по съответен начин? Вниманието към челябинския болид е огромно и заради това, че за първи път избухването стана над гъсто населен район и почти точно над милионен град. Няколкото остатъчни метеорита паднаха в по-рядко населена околност (един в езеро, пробивайки 6 м дупка в леда). Повредите на хиляди сгради и нараняванията сред хората бяха резултат само на действието на ударната вълна от движещият се с десетина км в секунда плазмен облак. Ако метеоритите бяха ударили самия град, разрушенията щяха да са в „квартален“ мащаб с неминуеми жертви.
Повече по темата четете в бр. 8 на в. „Аз Буки”
Editions Вестник Аз Буки News Брой 8, 2013 Земята не е изолиран остров на „космическо безгрижие“ Астреоидната опасност – мит или реалност
